Тази сутрин пия кафе сама, но мислейки за човек, когото Обичам. Срещу мен е блок, друг блок. От рано един мъж стои на прозореца на междуетажното пространство, пуши цигара след цигара, оглежда се нервно, може би чака някой да се прибере - жена или дете. Или поне така изглежда в моят сериал.

  Сетих се внезапно за дните и нощите, в които моите родители са чакали така. Стоейки на прозореца или балкона, оглеждайки се, чудейки се, и надявайки се, а в същото време плашейки се от най-страшното (типично за всеки родител) - че може и да не се прибера.

  Какво е животът? - Раждаш се, живееш, изпитваш, копнееш, по някой милееш, растеш, учиш се, вирееш - ако имаш късмет - в добро семейство и добра среда. Смееш се, пееш, минаваш през детството, през подигравките на съучениците, през опита да се вписваш в общото и да не си твърде смотан, след това искаш да бъдеш различен, да покажеш на всички нещастници, които са се подигравали и забавлявали на твой гръб, че не си като тях, че си по-голям глупак дори, че можеш да отидеш дотам, където те не биха и помирисали, че можеш да врътнеш ключа към забранените неща.

  Е, какво следва, естествено поемаш кривата пътека, минаваш през лайната, направо се оцапваш до уши в тях, и ако отново имаш късмет, животът ти се усмихва и ти подава ръка - излизаш от ямата и поемаш на чисто.

  Един ден след непрекъсната борба, защото бил ли си вече на дъното, оттам нататък всичко е борба, стремеж нагоре, стремеж да не изпуснеш ръката, която ти е подала живот, стремеж да не се върнеш пак там.

  И така - мечтаеш, бориш се, желаеш, страхуваш се, дерзаеш, и пак, и пак, отново всичко се повтаря. До момента, в който не намериш спътник в живота, който да те води, а понякога и ти него към светлата страна, страната на Любовта. Обичам!

   И ако ти е писано, и ако си заслужил с достатъчно добри дела и преустановени правила, срещаш щастието - любовта, която те запълва и те прави първороден, съвкупност от мъжкото и женското в едно - Начало!

  Ако пък не ти е писано и не си се трудил толкова за това, избираш някаква страна и живееш, не така цял и съвършен, но все пак живееш.

  Един ден може би създаваш, гледаш, радваш се, или страдаш за деца, и така!

  До другия път!