Споделено за Вярата
"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата. Само тогава ние можем да се уповаваме на него и да го следваме, имайки някаква успешна практика. Затова у нас винаги съществува желание да бъдем артисти - да подражаваме на нещо. Да бъдем нещото, което не е тъждествено с нас. Впрочем, затова е наложително обектът на Вярата да е извън нас. В частност това може да е и Бог /върховният Демиург/.
Но ако се замислим по-внимателно - що е Вяра? Защо не можем подобно на барон Мюнхаузен, който се изтегля сам за косите си, сами да напреднем, ако приложната точка на нашата Вяра сме ние самите? Тук е Тайната на битието. Никой не може да даде отговор на този въпрос. Това прави възможен постулата на всяка Вяра и постулата за съществуване на Бог.
Гимназиалната физика твърди, че не можем да се вдигнем сами без да приложим сила в точка извън нас. Аналогично /а Вярата е особена сила/ стоят и нещата в областта на духа. Трябва да вярваме в /да се ръководим от/ нещо извън нас, за да се придвижваме напред. В частност това може да е Бог, но може да е и някаква Другост.
Ето защо са необходими Учителите, като обект за подражание. Те са опорни точки вън от нас - инструменти на Вярата - скеле на Голямата опорна точка, наричана Бог.
Но какво следва от всичко това? Може би Вярата е психически феномен? Може би психиката е аморфна по своята първосъщност. И тя е в състояние да следва дадена сила, само когато последната е приложена вън от нея. Както електрическият ток протича, само когато, освен полюса "минус" имаме и още една опорна точка - полюсът "плюс". Прочие, това е един много общ принцип: психиката може да се развива истински, само когато бъде раздвоявана, т.е. когато мисли за самата себе си от първо лице единствено число към трето лице единствено число по формулата "Аз съм Той" /на санскрит "Сохам"/. Тогава протича ток в нея. Тогава тя може да постигне своето най-висше състояние известно като Самадхи и изразявано по формулата "Аз съм този, който съм".
Следователно в раздвоението лежи истинският Път. Когато си едновременно в двете крайни състояния, но не като статика, а безкрайно бързо пробягвайки между тях подобно на електричеството!
П.С. Казват, че докато човек повтаря "Аз съм Той", т.е. Сохам /звуците Со и Хам, които издава всеки при вдишване и издишване/, той е жив. Спре ли да повтаря магичната мантра - умира.
Есето съдържа изцяло оригинални мисли на автора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
