Страхът ражда лaскателство

    Хората се страхуват от много неща. Някои имат притеснения от големи животни, други - от жилещи насекоми, а трети - от влечуги. Има хора, които се страхуват от урагани, земетресения, наводнения и какво ли още не. Страхът може да има много разновидности. И една от тях е тази, изпитвана от човек към друг човек.

    Всеки от нас реагира по различен начин на боязънта от себеподобни. Човек може да стане агресивен, да се затвори в себе си... Една от най-разпространените реакции, обаче, е безпричинното ласкателство. Много често, когато някой изпитва опасения от даден човек, от какъвто и да било род, се опитва да го доближи до себе си по някакъв начин, а именно - чрез комплименти.

    Понякога се случва хората да се страхуват от човек от тяхното обкръжение. Причините могат да бъдат всякакви - може точно тази личност да ги притеснява с поведението си, да ги унижава и обижда. Може да се притесняват от високия пост, който заема, от властта му в даден кръг, в службата или просто да представлява конкуренция. И тогава, някои от нас, реагират по различен начин- опитват се да елиминират заплахата чрез ласкателство. Започват да „сипят" безсмислени комплименти, защото, може би, мислят, че по този начин биха изглеждали по-добре в очите на този, който ги притеснява.

    Когато се обсъжда тема за ласкателство, породено от страх, трябва да се разгледа и още един важен въпрос-кога то граничи с лицемерие? Границата между тези две понятия е много тънка и те често преливат едно в друго. Защото едно е когато един човек прави комплимент на друг, но съвсем друго е, когато постоянно възхвалява възможностите, постиженията и самата му личност и то съвсем целенасочено. А това вече е грозно!

    Могат да се дадат много примери за това как страхът ражда ласкателство. В някои случаи, когато един човек вижда, че друг го превъзхожда значително по даден параграф, той може да реагира по най-различни начини - да се примири, че не всеки е добър в дадена област; да се опита да подобри собствените си възможности или да се озлоби към него. Но, понякога, хората използват и друг метод - започват да им се подмазват, да правят прекалено големи комплименти. Затова често на дадено работно място или в даден екип, може да се чуе изразът: "Той се подмазва!" Да, случва се, когато работник се чувства застрашен от своя работодател и подсъзнателно, или пък съвсем целенасочено, започва да възхвалява качествата му, характера, вида му и какво ли още не. По този начин „страхливецът" може би подсъзнателно, успокоява своето смущение, че тази властна личност представлява заплаха за него, чувства се по-сигурен и защитен. Но защо хората действат с такива методи? Не могат ли да избегнат страха си чрез други, по-достойни и по-смели начини? Не се ли замислят, че с тези си действия изглеждат жалки и смешни в очите на хората, че показват слабост да се справят с проблемите си?...

    Човек е дошъл на този свят, за да се научи да преодолява трудностите и то-да го прави по възможно най-достоен и правилен начин. И безсмисленото ласкателство, породено от страх, определено не е един от тях. Уплахата, във всичките си форми, ни кара да се стремим да я преодолеем, да се борим, да се състезаваме със самите себе си! Но когато боязънта от друг човек ни кара да си служим с фалшиви комплименти само, за да успокоим съзнанието си, че сме „негови хора" и че по този начин той не представлява заплаха за нас, тогава ние, всъщност, правим съвсем друго - показваме, че никога няма да преодолеем страха си и че дори не се опитваме да го направим. Затова: Хора, вярвайте в себе си и в своята смелост и знайте, че никой не заслужава комплимент повече от онзи, който се изправя достойно срещу страховете си!