Губя се в синьото на очите ти и дишам, отнела глътка от въздуха ти. Протягам ръка, някъде в безкрая, където загубих сърцето си, за да ти подаря себе си. Някъде, където ти отне мислите и превърна живота в реална илюзия. Забравени от времето, живяхме малко забързан живот. Лишени от любов и изпаднали в забвението на мислите по преди. Аз открих теб, а мене ти откри.
Откриватели сме, в един свят на емоционален глад и лишение. Откриватели за новите неща, емоции и чувства. Случайността ни събра, случайността се превърна в съдба. Стълба от случайности пред нас се нареди и стъпало след стъпало изкачваме аз и ти. За кратко време откриваме, колко различни сме и колко много си приличаме. Болки и радости посрещаме опиянени от общата любов и страст изгубила се някъде дълбоко в нас.
Не можем да се върнем от начало в “миналото” разделени където сме били, защото аз руша началото на минали моменти в теб, така рушиш и ти в мен. Не помня някогашното си “вчера”, само днешното “сега” с теб, когато с обич ти ...