Светът не може да приеме живеенето без страсти. Светът иска своите страсти и за него те са безценни, нещо добро, защото така човек усеща удоволствието от живота. Ако има нещо, което светът истински обича, на което държи и без което счита, че не може да живее, това са именно човешките страсти. Човешките страсти удовлетворяват човека, човешките страсти са оправдание за отношението и поведението на човека. „Нищо човешко не ми е чуждо”, страстите са толкова близо до мен, в плътта, която нося, толкова дълбоко в нея, чак до сърцето ми, където ги заселвам да живеят, в мислите, които обитават в мен, в чувствата, които избухват в мен, задвижвани от страстта. Страстността е смисъла на съществуването ми, опитността от всичко, което живота ми предлага, насладата от цялото разнообразие, което дразни и възбужда сетивата ми. Защо е създадено всичко това, ако не с цел аз да го опитам, да се насладя, да се опия, да се опиянявам, да видя красотата на живота, да бъда едно заедно с другите. Защо са ми дад ...