Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми ги позволят. Не бих казал, че нещата са странно подредени. Бих казал, че е странно, че са подредени.
Сега вече знам кой съм. Нямам вече нужда да използвам „символичност при структурирането” или както му казват... Знам, че на много им се струва смешно, клиширано и глупаво, но съм окован във вериги, на които им измислих и име:
Парадокс Х: Комплекс за законова свобода
„Ние”, „всички” „хора”, „живеем” в „свобода”! „Свободни” сме да правим „всичко”, но ако не е забранено. „Свободни” сме да се радваме на чуждото нещастие щом не ни засяга. „Свободни” сме да нараняваме когото си искаме, стига да е „само” душевно. Всъщност, пиша „свободни”, защото нали сме „свободни” да сме равни. Не мога да съм по-Св ...