Само онзи, който е свободен, само той може

                                                   да се нарече човек в пълния смисъл на думата.

                                                                                              Христо Ботев

   Това са думите на Ботев от преди век и половина. Толкова силни, толкова просветителски и неумиращи. Само робът, борещ се за свобода, може да я оцени по достойнство, дори и никога да не я достигне. Да, Ботев не доживява Освобождението, не вижда сбъднат идеала си, но душата му е била душа на свободен, защото неговите разбирания и напредничав ум са били над епохата, в която е живял. Жалко, че в очите на мнозина той е изглеждал като безумен глупец, но „свестните у нас считат за луди“, както добре знаем. Така е било преди, така е и сега.

   Няма друга по-висша цел от свободата, която да е вълнувала умовете на всяка една епоха. Така ще бъде и за идните поколения. Човекът е устроен да се бори за свободата си животински и първично, защото какво казва Русо: „Човек се ражда свободен“. Но да не пропускаме и продължението на цитата „..., а цял живот живее в окови“. Оковите на робството, на ограничението на ума и на примирението за личност като Ботев си били строшени още в младежка възраст. Той е бил винаги непримиримият бунтар, стремящ се към незабавна революция, която да донесе на България не коя да е форма на управление, а именно републиката. Единственият начин всички да бъдем свободни и равни.

   Свободата се съдържа както в простичките неща, като да имаш мнение и да го отстояваш, така и в по-големите, като да създаваш свои идеологии, които да представяш и за които да печелиш съмишленици. Достигането ѝ може да изглежда понякога по-високо от небето и можем да се отчаем като си представим колко сме далече от нея, но стремежът и борбата за свобода, ни правят свободни. Няма как да я оценим в пълнота, ако не ни е била преди това отнета или ограничена. Трудно ценим истински нещо, ако го имаме просто по право или по рождение. Така е устроен човекът. Но борбата за този чист идеал, ни кара да еволюираме като личности и слава Богу, че е така.

   Стремежът към свобода често е увенчан с венеца на мъченическата смърт и свободата, за която нашите борци са се борили, не достигна до тях, достигна до нас, които не знаем какво значи да се бориш за нея до смърт. Силно се надявам да осъзнаваме какъв дар имаме и че този дар не го дължим на себе си. Но и да помним, че ако някой посмее да отнеме правото ни на свобода, трябва да се борим с жарко и несломимо сърце, като животно попаднало в клетка и борещо се за свободата си. Нека бъдем свободни, нека бъдем хора и нека уважаваме и ценим чуждата свобода също така. Защото свободният човек е лишен от егоизъм и снобизъм.