28 мар. 2007 г., 17:24

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА 

  Эссе
16588 0 4
21 мин за четене

    Съединението

на България с Източна Румелия е може би е най-великото дело в нашата история, дело, допринесло за гордостта да се чувстваме българи, единни и сплотени. То доказва способността ни да браним онова, което обичаме, независимо каква е неговата цена! Тази любов се измерва в саможертвата за всичко скъпо, бащино и родно, саможертва, оставила горещи отпечатъци в душите и сърцата на хората.
    Трудно е да се изправиш сам пред проблемите и препятствията, както малка България се изправя и оспорва своето право пред великите сили. След руско-турската война, нашата родина, разкъсана на парчета от Берлинския конгрес, прави планове да събере земите си, за да бъде отново цяла. Българите се отказват от първоначалната идея, която е да обедини всички ограбени земи, а първо да се реализира обединението главно с източна Румелия.
   
Може би е тежко да гледаш как билото на Стара планина те разделя от твоите братя и сестри. Болезнено е да си толкова близко до онова, което ти принадлежи, а да не можеш да го докоснеш. Непосилна е горчилката в сърцата на всеки българин, усетил вкуса на унижението и подигравката. Дори Русия, нашата освободителка, отказва помоща си спрямо съединението. На нея и харесва така - да съществува само спомена за старата велика България.
   
Но величавото минало на българите топлело душите им! Подвизите, борбите, саможертвите ги накарали отново да си възвърнат самочувствието на онази силна и непобедима държава, която само с помощта на силното си желание биха достигнали до целта си, дори без войска и без модернизация в оръжията.
   
Септември 1885 година България се обединява с източна Румелия, въпреки недоволството на великите сили и въпреки риска, който би донесъл тежки последствия на родината ни. Русия твърдо показва недоволството си спрямо българите и изтегля генералите си от българската държава. Така България остава само с млади и неопитни младежи, които не познават трудностите и страха от войната!
   
Въпреки всичко Англия дава своето съгласие и подкрепа на българите спрямо съединението, така то се превръща във факт.
   
В онзи септемврийски ден България си възвръща част от това, което и принадлежи. С много усилия, жертви и труд, българите постигат желаната цел - да прегърнат бащиното, скъпото и родното, да усетят вкуса на обединението и свободата. Макар да не успяваме да си възвърнем част от земите, които ни принадлежат, трябва да се гордеем, че родината ни е запазила обичаите си и най-вече историята си.
   
Може би не помня друга дата от историята ни, която да е толкова завладяваща и поглъщаща. В 21 век не можем да усетим онзи сладък вкус от победата на българите, от техния патриотизъм. Ние едва ли знаем и истинската стойност на тази дума, която тогава е значела толкова много! Тактичността на българския народ, обичтта му към родното и свято, болката от загубата, обединяват една нация, показала на всекиго, че обединението и любовта са всъщност истинската сила.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сиянче, хареса ми есето и позицията, която заемаш! Опираш се на историческите факти и изразяваш лична позиция! Поздрав!
    Само че - посочи все пак тази дата, (не само годината), която всъщност е и основна за цялостното изложение!
    Усмивки!
  • Безжичен,относно това,което каза за Англия,нейната причина за да ни помогне в онзи решаващ за нас момент е България да отвлече вниманието на Русия,докато самата Англия реализира истинските си цели!Е,дори и ака да е , трябва да гледаме положително!
    Благодаря за милите думи и отделеното време!
  • Поздрав и отличен мила!
    Обожавам историята!!!
    А и много ценя мнението на другите!!!
    Прекрасно есе мила!
  • Хареса ми есето ти, Сияна!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??