СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА
2 мин за четене
Съединението
на България с Източна Румелия е може би е най-великото дело в нашата история, дело, допринесло за гордостта да се чувстваме българи, единни и сплотени. То доказва способността ни да браним онова, което обичаме, независимо каква е неговата цена! Тази любов се измерва в саможертвата за всичко скъпо, бащино и родно, саможертва, оставила горещи отпечатъци в душите и сърцата на хората.Трудно е да се изправиш сам пред проблемите и препятствията, както малка България се изправя и оспорва своето право пред великите сили. След руско-турската война, нашата родина, разкъсана на парчета от Берлинския конгрес, прави планове да събере земите си, за да бъде отново цяла. Българите се отказват от първоначалната идея, която е да обедини всички ограбени земи, а първо да се реализира обединението главно с източна Румелия.
Може би е тежко да гледаш как билото на Стара планина те разделя от твоите братя и сестри. Болезнено е да си толкова близко до онова, което ти принадлежи, а да не можеш да го докоснеш. Непосилна е горчилката в сърцата на всеки българин, усетил вкуса на унижението и подигравката. Дори Русия, нашата освободителка, отказва помоща си спрямо съединението. На нея и харесва така - да съществува само спомена за старата велика България.
Но величавото минало на българите топлело душите им! Подвизите, борбите, саможертвите ги накарали отново да си възвърнат самочувствието на онази силна и непобедима държава, която само с помощта на силното си желание биха достигнали до целта си, дори без войска и без модернизация в оръжията.
Септември 1885 година България се обединява с източна Румелия, въпреки недоволството на великите сили и въпреки риска, който би донесъл тежки последствия на родината ни. Русия твърдо показва недоволството си спрямо българите и изтегля генералите си от българската държава. Така България остава само с млади и неопитни младежи, които не познават трудностите и страха от войната!
Въпреки всичко Англия дава своето съгласие и подкрепа на българите спрямо съединението, така то се превръща във факт.
В онзи септемврийски ден България си възвръща част от това, което и принадлежи. С много усилия, жертви и труд, българите постигат желаната цел - да прегърнат бащиното, скъпото и родното, да усетят вкуса на обединението и свободата. Макар да не успяваме да си възвърнем част от земите, които ни принадлежат, трябва да се гордеем, че родината ни е запазила обичаите си и най-вече историята си.
Може би не помня друга дата от историята ни, която да е толкова завладяваща и поглъщаща. В 21 век не можем да усетим онзи сладък вкус от победата на българите, от техния патриотизъм. Ние едва ли знаем и истинската стойност на тази дума, която тогава е значела толкова много! Тактичността на българския народ, обичтта му към родното и свято, болката от загубата, обединяват една нация, показала на всекиго, че обединението и любовта са всъщност истинската сила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
