Когато потънеш в тъмнината на очите ми, усещаш ли студенината на мрака в мен или просто чувстваш топлината на страстта, която изпитвам към теб?! Когато сърцето ти не спира бързо да тупти, заради мен ще се доближиш ли, за да спреш дъха ми и да преобърнеш света ми?! Ще се жертваш ли, ако не можеш да се наречеш жертва в свят на жертвени агнета, когато трябва да се пожертваш за мен?! Прошка ще ми дадеш ли, ако те обичам малко повече от себе си и те оставя да потънеш в морето на моята любов?! Някъде в безкрая ще ме наречеш ли ти Любов?! Ще възродиш ли някога зелената земя под нозете ми, превърнала се в рохкав спомен от преди?! И в прахта ще сътвориш наново ти света, за да мога да обичам по-силно теб, от всякога. Очи затварях в мрака си, да бъда аз сама, но страхувам се от мрака и от неговата тишина. Страх от тъмното, защото крие зло. Страх, че то отново в мен ще се роди и теб на себе си ще подчини. Не позволявай на тъмнината ми да те обсеби, дори когато и във тебе мрака иска да цари. Бъди с ...