Много пъти съм се питала какво е любовта! Къде да я потърся и въобще съществува ли, или всичко е само илюзия?! Но сега разбрах.

   Любовта съществува! Тя е приказка, разказвана от много хора. Приказка, която малцина е зарадвала, а много повече са страдали от нея! Любовта е болест, много по-лоша от всички болести! Заразиш ли се, няма лек! Казват, че не ти ли върви в любовта, не ти върви в никакво начинание. А всеки, който пожелава любов, несъзнателно пожелава и болка. Тя е незаменима, неповторима, нелечима, неразбрана. Понякога тя е несправедлива, но винаги е непредвидима! Не можеш да си пожелаеш кога да се влюбиш. Тя идва, когато си иска и при нея планове за бъдеше не съществуват. Защото както идва, така и си отива. Любов се открива във всичко! Тя се печели, но и много бързо се губи. Тя е сълзата, прегръдката, усмивката, целувката, небето, тревата и слънцето! Тя е докосването от любимия човек, благата дума на минаващия пътник, съветите на приятелите. Любовта дава живот, но за съжаление и го отнема. Тя те кара да продължиш напред в най-големите ти трудности, или да се спреш и да се затвориш в себе си, когато най-много ти върви!

   Всичко това е любов! Тя е болка, която всеки иска да опита, макар да знае, че ще боли. Всеки иска още и още, и още, докато е жив! Сладка болка! Вечно желана!

   Пожелавам ви да се влюбите и да я изпитате. Не ми се сърдете, ако ви заболи. Продължете напред и отново я потърсете! Тя е навсякъде около вас!

                                                                                               Обичам ви!!!