Съвестта говори с мълчание

"Съвестта говори с мълчание"
Мартин Хайдегер

Хората се раждат равни, но духовното развитие на всеки човек е въпрос на вътрешна настройка, избор.
Някои се стремят да внасят красота и доброта със своето присъствие. Тези някои се ръководят от един закон, който живее вътре в тях и се нарича съвест. В тълковния речник думата "съвест" е определена като вътрешна проява на нравствено съзнание, което преценява дела и помисли. Съвестта е нравствен коректив, тя е "непогрешим съдия, докато не сме я убили" (Балзак).
"Съвестта говори с мълчание" - тази мисъл на Хайдегер звучи съвременно  така, както и през всичките векове. Една от многото мъдри мисли за съвестта, която е безценна. Тя е нещо невидимо, което направлява човешките души и сърца. А "най-хубавото се вижда със сърцето" твърди Екзюпери. Тази мисъл ме отвежда към един от героите на Йовков - Серафим. Живата съвест ражда едно от най-човечните чувства - милосърдието. Никой не го вижда, на никого не казва - просто прави това, което му диктува сърцето. Върши го, защото притежава ангелска душа, преценява и прави всичко, ръководейки се от съвестта си.
Тя е чужда на безочливостта, нахалството и показността. Човек не може да избяга от съвестта си. В него винаги остава скрито едно вечно съпътстващо го чувство, което отправя своите изисквания и въпроси от нас отговори и мотиви. Съвестта говори с мълчание като се превръща в повод  за вътрешни душевни терзания и внася смут в нашия вътрешен свят. Човек се старае да разбере дали постъпката му е правилна или е допуснал грешки.
Съвестта има много нюанси - смирение, милосърдие, себеотдаване и др. Всеобщо мнение е, че народът ни е носител на тези ценности, съхранявани през вековете. Дали е така в този момент на морален разпад и развихрени страсти? В последно време се правят все по-малко дарения от българи. И ако те се правят, са от известни личности, в чиято хуманност, а не рекламна цел, силно се съмнявам. Мерило за човешкото милосърдие, съвестта са постъпките на обикновените хора, които без показност отделят от оскъдните си пари, за да подпомогнат онези, които не познават. Ако отваряме по-често душите си за чуждото нещастие и болка, може би светът около нас ще стане по-добър, по-светъл.