Съвременните донкихотовци в джунглата на човешкото безразличие

Дон Кихот е един герой-символ на хуманизма. Той олицетворява представата за принципност. И както знаменитият идалго се е сблъсквал с  пренебрежението и нетолерантността, така и на съвременните донкихотовци не им е лесно в джунглата на човешкото безразличие. За съжаление в различните прояви на живота днес все по-изчезващ вид са хората, защитаващи висшите цели на безвъзвратно отминалите героични времена.

Колкото до съвременните донкихотовци – дори се съмнявам в съществуването на такива актуални рицари. За сметка на това, джунглата на човешкото безразличие е непроходима. Равнодушието и незаинтересоваността, апатията на хората, са толкова големи, че отсъствието на ценности остава незабелязано. Незабелязани остават и хората, защитаващи принципи като истина и справедливост. Тези, които не робуват на властта и богатството, остават неразбрани или са обявени за луди. Такива съвременни донкихотовци, също като знаменития идалго, намират много врагове, преобразени от лицемерието като приятели. Обяснението за тези врагове е фактът, че повечето от тях са неспособни да се откъснат от дребните всекидневни дейности, защото ги е страх да не са по-различни и да не бъдат обявени за луди. Те не се примиряват със съдбата си, а искат да приравнят извисените и да ги принизят до собственото си ниво на безразличие.

Сега, когато се отдадох на такива размисли, се притесних, защото, честно казано, ме е страх, че може да сме се превърнали в Самсон Караско или в някой от верните му сподвижници, “доброжелатели” на Дон Кихот. Тъй като може да не одобряваме много от нещата, които се случват около нас, но дали правим необходимото, за да ги предотвратим ?! Та нали самият Дон Кихот е казал: “За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът!” А дали ние жертваме достатъчно? Единственото, на което сме способни, и го вършим с удоволствие, е критикуването, но нали бездарието не одобрява това, което не може да разбере. Не са единици и хората, за които “Дон Кихот” е книга, изпълнена с безсмислие. Те осъждат отклоненията от общоприетото, а по-различен в никакъв случй не означава по – лош, дори напротив. Особено днес, когато светът е непроходим лабиринт, изпълнен със завист и незаинтересованост.

Все по-трудно става на донкихотовците в нашето съвремие да отстояват принципите си, но колкото и да се “лутат” в джунглата на безразличието, те са съществували и ще продължават да съществуват.