Съвземи се БЪЛГАРИНО! Докога ти, българино, ще търпиш да ти хвърлят пясък в очите, а ти да си мислиш, че си получил бонбон? Докога? А, ти Българийо, докога ще позволяваш да убиват всеки ден децата ти – кой с юмрук ударен, кой с бухалка, кой с нож наръган, кой до смърт убит? Кой умрял физически, кой морално, кой психически … Българино, ти си много странно човече. И все си недоволен от нещо, дори когато ти е хубаво. Ти не умееш да цениш това, което имаш, ти умееш само да си алчен за още … Ти не знаеш какво е да действаш – ти само говориш, гневиш се, псуваш и търсиш вина у другия, а защо не я потърсиш у себе си? Ти българино не познаваш щастието, не знаеш да се зарадваш на нещо ценностно… ти цениш само петък вечерта, „модерната какичка“ в дискотеката, „баткото“ с многото пари и скъпите коли, цениш дори алкохола и наркотиците, а защо не оцениш семейството си, приятелите си…? Защо българино, не заобичаш нещо и някого? Ти умееш само да мразиш – мразиш ромите, турците, евреите, бежанците , но защо ги мразиш ? – И ти не знаеш ! Мразиш корупцията, но би продал гласа си за двадесет лева или ги бил дал на полицая, който иска да ти състави акт. Точно ти, българино, си този, който се прибира след работа всеки ден и пребива жената и децата си. Ти си този, който приема различния с насмешка. Ти си този, който все не се е нахранил и напил. Все си нямаш нищо и все търсиш вина у някого. Ти се буташ в магазина, сякаш няма да дойде твоя ред, ти си този, който робува или този, който не иска да работи каквато и да е работа , но никога нямаш пари и търсиш вина в държавата. Ти, българино, си този, който проси, краде, лъже, манипулира и никога нищо не го спира. Ти, българско човече, умееш да спиш 24 часа, да не ставаш от маса същото време, но не можеш да работиш дори 8 часа. До кога , българино ще те е страх дали ще имаш пари да прехраниш семейството си, до кога ще те е страх да излезеш нощем на улицата, защото може да те убият, до кога, българино, ще търпиш случващото се в страната ни и няма да заемеш някаква позиция на гордия гражданин на България? Колко много те попитах „Докога“ ? Отговорът ти няма да получа, но и не искам, защото сама го виждам. Ти, българино, едва ли ще се съвземеш, едва ли ще си отвориш широко очите и ще видиш как всички заедно умираме. Но не умираме физически, а морално. А Вие скъпи ми управници, кога най-после ще спрете да си купувате скъпи жилища и автомобили, и ще погледнете най-накрая своите граждани – бедни, нещастни, плачещи, умиращи един по един, кой умрял от глад и мизерия, кой заклан? Ще се събудите ли най-накрая или Вие сте си добре ? – Как няма да Ви е добре – та това е типична черта на българина – да бъде егоист и да гледа само себе си ! И така ти, БЪЛГАРИНО , вечно ще си „заспал“ и никога няма да се събудиш, за да видиш реалността… Ти никога няма да бъдеш добре, защото ти самия, не познаваш доброто… Ти никога няма да обичаш, защото не познаваш обичта… Ти никога няма да проговориш, защото те е страх!!!