И ето я... Тя се обръща внезапно, по-хубава и усмихната от всякога...
В косите й са се оплели слънчеви лъчи..
В очите й се гонят слънчеви зайчета...
Тя тича босонога в росната трева и звънкият й смях разчупва свежия въздух след проливния дъжд, който се е излял преди минути...
В мокрото небе се отразяват ширналите се полета...
А въздухът кънти от песента на славеите...
Тя се обръща внезапно, по-хубава и усмихната от всякога...
Най-съвършеното чудо, сътворено някога...
От дъха й лъха уханието на пролет..
По ефирната й дреха проблясват сребристи паяжини...
Пръстите й оцветяват притихналата земя...
Образът й се размива в мъглата... ...