Със сигурност и вие сте чували как по-възрастни от вас се оплакват - "младите това, младите онова". Да ви кажа честно, писна ми. Аз съм на двайсет, което ме причислява към "младото поколение". Учителката ми по литература, в училище, често ни казваше, че от нас зависи бъдещето на страната и света. Ние сме бъдещите лекари, адвокати, политици, сервитьори или каквото искате там. Тя, разбира се, е права с думите си. В момента и аз съм студент и аз гоня мечтана професия. Всичко дотук - окей. Проблемът е, че има хора, които обвиняват именно нас за моралната деградация на обществото, за кризата в страната, за убийствата и катастрофите дори. В очите на по-възрастните (тези минали средната възраст):

1. Малдежта е невъзпитана и груба.
2. Младежта е развратна и податлива на алкохол или дрога.
3. Младежта е мързелива и с драго сърце би напуснала родината си, търсейки по лесен живот.
4. Младежта не уважава родовите ценности. Не уважава дори и повече живелите от тях, а именно бабите си или дядовците си.
5. Младежта е виновна, че планетата ни умира.

 Готов съм да поспоря по всички точки. По някаква причина, аз не спадам към тези отгоре, дори някой случаен минувач да си го мисли. Знам, че звуча нескромно, но не разпознавам себе си в точките. Може би съм някакво странно изключение или просто хората грешат щом съдят "новото поколение" и слагат всички ни под общ знаменател.

Първо, нека да поговорим за възпитанието и грубото държание в обществото. Знам, че има ученици, които не си дават мястото в градския транспорт на по нуждаещите се. Виждал съм го. Но да наричате всички ни невъзпитани? Нека се замислим, кой се е грижел за нашето възпитание? Именно вие, които се оплаквате във влака или автобуса. Чувам изречения като: "тва младите са толкова невъзпитани, една дума не можеш да му кажеш" и то от хора, с деца и внуци, които са отглеждали и възпитавали. Да не мислите, че едно дете може само да научи какво е правилно и какво не, или как трябва да се държи сред хора? Именно вие сте били отговорни да ни научите на това. Явно моите родители са ме научили. Затова всеки път правя път на възрастните и давам мястото си в градския транспорт. Познавам и други хора, които го правят. Добри хора. И какво става сега? "Новото поколение" е такова заради "старото"? Защото докато аз се държа мило, дори с продавачката в магазина, тя ме гледа сърдито. Докато аз давам път на възрастните, виждал съм как те не позволяват на малко момиченце да слезе от автобуса, за да може да се качат по бързо. Момиченцето слезе и продължи по пътя си. Нищо не каза на нахалните бабички. А пък това с грубостта и цинизмите? Да, и аз псувам понякога. Но да си вървя по улицата и да чувам мазните ругатни за Бойко Борисов от мъже, които са набори на баща ми? Е, не мерси. И в тоя момент, не мразя и не обвинявам хората. Просто моля за малко разбиране, когато попаднат на някой прост тийнейджър да не обвиняват всички ни. 

Второ. Тук няма какво толкова да се говори. Също не спадам към тази категория и е истинска трагедия да виждате всеки втори младеж като пияница или наркоман. Тъжно е, че подобно мислене съществува. Признавам, положението понякога е зле. Има момичета, които биха направили всичко за пари (и то не много), има момчета, които са на дискотека всеки петък и всяка събота. Аз също съдя хората. Не си мислите, че съм добър човек. Но аз лично съм изключение в тези неща, а и познавам достатъчно хора, които не са такива. Така че да не чувам "те младите сега какво? Само пият и пушат!". 

Трето. Хората напускат държавата ни, за да търсят накякъв живот, защото тук за тях е невъзможно. И как да е? Заплатата на един преподавател е двайсет пъти по малка от тази, която би взимал/а в Белгия да речем. Условията за живот тук се влошават. Сметките са прекалено високи, а заплатите ниски. Как да си търся работа тук? Как да имам мотивацията да се развивам тук? Може би политиците наистина си заслужават псувните все пак. Но ако реша един ден да живея в чужбина, така да бъде. Знам, че на родителите ми ще им е трудно, и на мен ще ми е. Една жена във влака веднъж ме пита: "и като изучиш, ще бягаш, нали?". Що за въпрос е това. Седя, чета си книга и не мога да остана на спокойствие за някакви си 50 минути.

Четвърто. И това съм го виждал. Познавам хора, които обиждат бабите си и рядко ходят да ги посещават, защото са прекалено "заети". Аз загубих всичките си баби и дядовци още като малък. И може би заради това ненавиждам подобни хора. Правил съм им забележки. Аз обичам бабите си и дядовците си, за всичко, на което са ме научили. За всички дни, които са ме взимали от училище, понеже родителите ми са на работа. Сега уважавам по-старите като моя баба или дядо. Разбира се, че ще се държа мило пред тях и ще им помагам с каквото мога. Дори да е нещо просто като да сваля тежката им чанта или да ги упътя в правилната посока.

Пето. Това вече е най-голямата простотия. Сякаш за 20-30 години ние сме замърсили океаните или изсекли горите. Сякаш ние сме построили всички заводи и централи. Смешно е. Това са решения и проекти, направени много преди да се родим. Най-върлите природозащитници са именно млади момчета и момичета - такива, които искат да оставят и на децата си нещо. Питам се преди стотина години и насам, дали някой е мислил за планетата и какво ще остане за поколенията?

В заключение, всяко поколение си има недостатъците. Всички сме заедно в това, като хора, като човечество. Но по всеки въпрос си има и изключения. Моля не съдете за младото и подрастващо поколение само по най-лошото. Това което сте видели по новините или сте чули от съседа. Тъжно е, да си вървиш по улицата и да те съдят само защото очакват да си като останалите. Има и добри хора. Вярвам го. И знам, че не съм сам във всичко, което написах. 

Това е трагедията не само на това поколение, а на всяко. Даже на всеки човек поотделно.