12 сент. 2008 г., 09:13
2 мин за четене
Денят е този петък, някъде около два и нещо след обяд, намирам се в близкия до нас компютърен клуб, като си цикля Диаблото и от време на време разръчквам нета - току-виж изпаднало нещо интересно... Следващата ми съзнателна мисъл е, че съм се устремил към нас, където сипвам едно ги в раницата си и се изстрелвам към залата с идеята да тренирам. На из път си мисля, че трябва да съм луд, да се моря в тази жега и се чудя защо не си взех някой от белите си екипи вместо черния.
Влизам в залата и заключвам отвътре, за да не вземе да ми се натресе някой нежелан елемент. После се преобличам, пускам вентилатора и радиото и започвам загрявката си.
Десетина минути по-късно бях готов да тренирам и чух първата гръмотевица, предвестник на разхлаждането, което щеше да ми помогне в тренировката.
В самостоятелните ми занимания винаги присъства и ката под една или друга форма. И този път ще е така - "строих се" за Хейан шодан, размърдах въображаемите си мустаци (този навик го прихванах от един мой познат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация