Начетеността винаги се е смятала за добродетел, особено във времена с неясни перспективи, с хаотични лутания в една или друга посока, във времена на морално безразсъдство. Обикновено тогава хората, които обичат познанието и странят от невежеството, насочват погледа си към онези кладенци на житейската мъдрост, които носят удовлетворение, успокоение и вяра в доброто. Такива именно кладенци задоволяват жаждата за знание и още повече открояват отблъскващия лик на невежеството, на безпринципността.
Името на професор Георги Боршуков за медиазнанието по своята значимост може да се сравни с това - на Иван Вазов за българската литература. Той е началото на всички начала за родната ни журналистика.
Пример за неуморен труд, за всестранни наблюдения към реалностите, за голямо посвещаване на журналистическото верую. Благодарение на неговите изследвания, имащи за предмет развитието на българската журналистика, от самото й възникване през Възраждането до наши дни, бъдещите журналисти получават качест ...