Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтите
на вчерашния ден са надежди на днешния
и реалност на утрешния
Робърт Годард
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
- Надежда. Надежда за всички.
Дж. Родари
Миналата година писах за това, че човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това. Спомням си как от тогава наблюдавам всяко едно листо… всяко едно падащо, умиращо листо. Тъжно е, все едно част се откъсва от теб и бавно, бавно се изгубва някъде из пепелника на живота…
Винаги съм намирала за странно, как понякога ние - хората, виждаме нещата само от едната им страна и си затваряме очите за другата. Така гледах и аз. Много време ми бе нужно да осъзная, че ако моят живот представлява едно вековно дърво, то част от мен умира всеки ден, всеки час… всеки миг. Но ако греша, ако всичко съм разбрала погрешно, ами ако дървото представлява живота, а ...