Рай… Ад… „Две антиподни половини. И двете до жестокост верни”.
Какво е Ад? Какво е Ад? Може ли Раят за едни, да бъде Ад за други?
Днешният свят е разделен на две половини: Ад – светът на бедния човек и Рай – светът на богатите.
Разрушени съдби… Разбити мечти…Черно настояще… И белязано със смърт бъдеще…
Адът е изпълнен с Мръсотия…Кал…Поквара…Сълзи…Мизерия…
Адът за съвременния човек е бедността. Да си беден в двадесет и първи век означава да бъдеш заобиколен от мизерия. Да няма какво да сложиш на трапезата, за да вечерят децата ти. Да просиш по улиците…Това е Адът за съвременния човек! Това е жестоката истина! Грозна като действителността… В тази действителност сега живеят стотици хиляди хора по света…Те се борят с реалността. Съпротивляват се! Но никой не чува техния зов за помощ…
Ад е да видиш тялото на убития си син, борещ се за своята свобода и свободата на децата си. Ад е да знаеш, че той никога повече няма да се усмихне. Да знаеш, че никога повече няма да каже „Обичам те!” или”Добро утро”. Да знаеш, че той никога повече няма да целуне невръстния си син или дъщеря.
И сякаш никой не забелязва това…Никой не вижда смъртта на невинните, умиращи деца…Никой не вижда смъртта на борещите се за свобода…Никой не вижда смъртта на една цивилизация… Никой не вижда Ада, в който живеем…
Непрестанно по телевизията показват репортажи за кръвопролитните войни в страните от третия свят. Войни, отнемащи човешки животи. Заради тези войни всеки ден умират хиляди невинни жертви. А ние гледаме тези репортажи, докато вечеряме. И не се замисляме за несправедливия свят, в който живеят хиляди хора по тази земя. Не се замисляме за страха, който изпитват. Не се замисляме за ужаса, изписан по лицата на децата им.
Не разбираме „Как ни заробват чувства-подпалки”. И всичката тази болка заради властта. Замислям се властта… Тази дума е пропита с негативизъм, сълзи и кръв. Заради властта сега се водят безсмислени войни. Заради властта сега умират хиляди невинни жертви. Заради властта стотици хиляди хора няма с какво да се хранят. Заради властта, стотици хиляди хора по света живеят в Ад. Мислим, че сме господари на света –„Сякаш на тази земя сме вечни”.
Адът за едни може да бъде Рай за други. Богатите живеят в света на Рая. Те имат последен модел кола, огромна и красива къща, много пари в банковата сметка. Голяма чат от тях са удовлетворени от живота си. Защото смята, че са господари на света. Защото успяват да извлекат ползите от воденето на една война.
Голяма част от тези хора всяка година организират световни срещи, в които обсъждат глада в Африка и спирането на войните в Близкия изток. На тези срещи се призовават обикновените хора да дарят част от парите си за гладуващите деца в Африка Но те самите не даряват парите, използвани за закупуването на червен и черен хайвер, Те призовават за мирен и хармоничен свят, без войни и насилие. Въпреки че именно те са предизвикали тези кръвопролития. Заради жаждата за власт. Но те не осъзнават това или се правят, че не осъзнават… Защото техният свят е Рай.
Рай… Рай може да бъде светът на един обикновен човек, който обича да прави добро. Такива хора в днешния свят са малцина. Но ги има! Те правят добро. Жертват живота си за другите. Но остават скрити за света. Те са героите на двадесет и първи век, но едва ли се възприемат като такива. Според тях те не са извършили нищо героично. Но днес е истински героизъм да направиш добро!... Да даваш, без да са ти искали. Да обичаш, без да очакваш любов от другия. Да жертваш живота си, знаейки че никой няма да направи това за теб. Светът ти да бъде Рай!
А може би Рай на този свят не съществува? Раят е светът на мечтите. В този паралелен свят невъзможното е възможно. В този необятен свят можем да бъдем всеки, навсякъде и всякога. Да избягаме от грозната действителност. От реалността, в която сме затворени в своите калъфи. И да се пренесем в света на мечтите. Където ще бъдем истински свободни. Истинската свобода е състояние на духа. А в рая – където са Мечтите, сме истински свободни. Свободни сме да разперим криле и да полетим в своето необятно въображение. И да бъдем истински щастливи. Само в света на мечтите съществува хармония и щастие… Рай…Дали? Но някъде там? Или тук?
Раят и Адът – тъмната и светлата половина на един и същи свят. Две противоположни, но зависими половини.
В живота няма черно и бяло. Всичко е сиво. Решението на всеки един проблем има светла и тъмна страна, а двете „антиподни половини”, събрани заедно, образуват сивото… Сивото ежедневие…Сивите хора… Сивия Живот… Ще ми се в живота да има и други цветове, но какво пък, нали първо трябва да се научим да различаваме Доброто от Злото… Бялото от Черното… Да открием сивото… А може би след като се научим да виждаме сивото, ще успеем да видим и другите цветове… Не е ли всичко това една ирония?...
Тук, на света е и Раят, и Пъкълът. Тук са двете антиподни половини. Тук е светът на черно-бялото, сивото и може би…пъстрото. А дали пъстротата не е в света на мечтите?...
© Мария Все права защищены