13 апр. 2008 г., 22:13

Търсената купа 

  Эссе » Личные
1927 1 1
2 мин за четене
Много по-лесно е да преминеш през нещо, отколкото да се опиташ да го осъзнаеш.
Раздават се картите на живота, на всеки се пада роля, за която дори не подозира. Част от играчите се смеят, други мислят, трети сякаш медитират, но никой не подозира кой държи най-силната карта и как ще я изиграе, навярно не заради парите, отчасти заради респекта, но най-вече, защото с раздадените карти ще се забавлява и ще научава геометрията на късмета си.
В живота има не само видими, но и такива - скрити закони, такива, които са някъде оставени на лист хартия или в разума на всеки един от нас, до момента, в който цифрите не заиграят водеща роля - те или излизат на първа линия, или остават забранени вовеки.
Поругаването на законите води до сражения, поставят се войниците и оръжията и воюваме, а победата означава богатство, но не това е формата, която радва повечето сърца.
Погледът се вдига, разглежда се раздадена ръка и се започва:
приятел може ли да забрави и напусне
приятелка да изостави, не би се поколе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Димитров Все права защищены

Предложения
: ??:??