13 апр. 2008 г., 22:13

Търсената купа 

  Эссе » Личные
1801 1 1
2 мин за четене

         Много по-лесно е да преминеш през нещо, отколкото да се опиташ да го осъзнаеш. 

    Раздават се картите на живота, на всеки се пада роля, за която дори не подозира. Част от играчите се смеят, други мислят, трети сякаш медитират, но никой не подозира кой държи най-силната карта и как ще я изиграе, навярно не заради парите, отчасти заради респекта, но най-вече, защото с раздадените карти ще се забавлява и ще научава геометрията на късмета си.

   В живота има не само видими, но и такива - скрити закони, такива, които са някъде оставени на лист хартия или в разума на всеки един от нас, до момента, в който цифрите не заиграят водеща роля - те или излизат на първа линия, или остават забранени вовеки.

   Поругаването на законите води до сражения, поставят се войниците и оръжията и воюваме, а победата означава богатство, но не това е формата, която радва повечето сърца.

   Погледът се вдига, разглежда се раздадена ръка и се започва:

  • приятел може ли да забрави и напусне
  • приятелка да изостави, не би се поколебал
  • семеен приятел да използва

  Но докато спомена - живей за скритите закони и за съвместните им спомени, това не би се случило. Погледът е в масата, играчите тръпнат, обявява се мизата и всеки обявява нещо... но всичко това е някак далечно, защото...

Той иска да признае, че само теб желае, силно звучи, ти ще си помислиш, че те лъже, но той не е човек с много лица или е точно такъв, защото както в други неща, така и в това,не печели нито най-силният или най-талантливият, а този, който е най-приспособим.

   Играта на масата е различна от различните участници, навярно и стремежите им са такива, породени от различните възможности и начина на постигане на техните цели. Голяма част от играчите не издържат на неравностойната битка и се отказват в самото начало, навярно чувстват, че това не е тяхната маса и игра, други не биха и започнали дори, водени от страхове и не трябва да ги виним за същото, защото статистиката е повече от красноречива... На масите има еднакъв брой хора, но са такива някак си различни. Класата е различна.

  Тези, които говорят много, не знаят нищо... ха... ха... ха, това си е техен проблем, защото той е човек на действието. Другите играчи нямат значение в залата, защото единствено важен е играчът с бретона. На масата - няколко останали играчи, този до него е като тези, които късмета си проклинат постоянно, а друг в далечината пък си го е загубил навеки, но няма да бъдат съжалявани, защото ставайки от масата, те попадат в друга игра, където вече им е провървяло достатъчно.

   Около масата няколко личности коментират, че тя не е подходяща за един от от играчите и се питат той защо си причинява всичко това и допивайки поредното си питие, същите се оглеждат за нещо свежо в обувка 37 номер и чашка “C”.

   Неговата игра е към края си, до момента има три еднакви карти и е време да свали своята маска и да види дали ще има печелившо каре... но всичко е някак ясно, защото желаната  карта е на масата от самото начало...

© Ивайло Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави за есето наистина много ми хареса..и да прав си имаме сходен начин на мислене..
Предложения
: ??:??