Vanya (Ва Да)
5 5
29 авг. 2005 г., 22:35

Усмихвах се! 

  Эссе
2500 0 4

Усмихвах се!


Срещах злобни хора, които нанасяха удари в сърцето ми. Правех се, че няма нищо и се усмихвах! Срещах предателството. Най-големите ми приятели забиваха нож в гърба ми. Забравях всичко и се усмихвах! Срещах злословници, които казваха какво ли не за мен. Аз ги отминавах и се усмихвах! Срещах любов, която беше фалшива и лицемерна. Продължавах напред и се усмихвах! Срещах отчаянието, болката, страданието, коварството, алчността, лукавостта и безчестието в очите. И давах всичките усмивки, цялата подкрепа, цялата вяра и надежда, които имах в себе си...
Сега имам всичко, за което преди мечтаех. Вярни приятели, на които мога да разчитам. Истинска любов, която ми дава сили. Но.... няма я усмивката, с която преди отминавах всичко.
Просто вече не ми останаха сили, за да се усмихна отново!

© Ва Да Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Защо ли чувствам същото!?
  • Благодаря много за милите думи. Знам, че на този свят има, както радост така и много болка и несгоди. Все пак успявам да оцелея и да се усмихна. Благодаря Ви още веднъж!
  • Това, което си написала, мн ми напомня за мен... Но нали знаеш ,че без горчивината в живота..сладостта не е толкова сладка... Така ,че усмихни се.. ето ти моите усмивки..дано помогнат!


    :


  • Ако имаш истинска любов и верни приятели би следвало да имаш сили за много усмивки...Ето и от мен.
Предложения
: ??:??