Колко хубаво би било да живеем в измислен от нас свят, където всичко се случва според нашите желания и е изцяло в хармония с вътрешния ни мир. Хората биха били други, спокойни, приветливи, добронамери, щастливи. Щяха да зачитат чуждите нужди, лично пространство, усещания. Толерантност, разбиране, самоотверженост - все неща, които липсват в реалността. Толкова много очи не биха били пресъхнали от безбройни безсънни нощи, прекарани в болка и стенания. Любовта би била споделена, обожествена, каквато заслужава да бъде, заради начина, по който ни кара да се чувстваме, окрилени дори от идеята за нея, а не осквернявана, каквато е днес. Слънчевите лъчи и усмивки биха били навсякъде и достатъчно силни да прогонят прокрадващото се съмнение за невъзможността за съществуването на този тъй нереален свят, където господстват човешките идеали, а не техните недостатъци и страхове.