В нашата дъбрава

В НАШАТА ДЪБРАВА

            В Нашата дъбрава цар няма, щото у нас лъвове не виреят, а дори да си внесем, животните го гонят през девет земи в десетата.

            В Нашата дъбрава лисиците са лидери. Туй го е решил 100-годишният Белоглав лешояд, който най-обича червените си лисици. За разнообразие и заблуда на животните, той боядисва някои от тях в жълто, други в синьо, а трети изрусява с перхидрол.

            Всяка от лисиците плюе срещу останалите и така си намира поддръжници. Това най-вече са чакалите, на които лисиците осигуряват мърша. За мърша се навъртат и разни гръмогласни гарвани и свраки, които срещу скромен пай, охотно възхваляват тази лисица, която им подхвърля повече.

            Иначе в Нашата дъбрава най-силни са мечките. Лошото е, че са на изчезване и през повечето време спят. От продължително спане те са станали безцветни. Ако случайно се роди някое цветно и буйно мече, лисици, чакали, гарвани и свраки се нахвърлят върху му и го принуждават, или да напусне Нашата дъбрава, или да скочи от Високата скала.

            Носи се слух, че за да реши мечият проблем, Белоглавият лешояд разрешил вносът на бели мечки и сега всички лисици се надпреварват, коя да спечели квотата за внос. Не е ясно само, дали ще ги ползват и като мърша, защото местните запаси от живи животни в Нашата дъбрава намаляват.

            Дали ще остане някой, за който дъбравата да е Наша?