Отворих очи с усещането, че нещо се е променило... С усещането, че някак всичко е ново, без още да съм разбрала какво всъщност се случва... Започнах с обичайните неща, но всичко ми се струваше някак необичайно, някак странно. Дори поздравът на кученцето ми, който получавам всяка сутрин за добро утро, беше сякаш напълно различен. Какво се случваше с мен? Дали не бях сънувала нещо, което не можех да си спомня? Защо се чувствах по този странен начин? Точно в този момент не можех да си отговоря на тези въпроси.
Както всеки ден се приготвих за работа и излязох от вкъщи. Беше облачно... Помислих си: „Ето за това се чувствам по този начин, просто днес явно няма да бъде моя ден.” Усмихнах се, вярвайки, че съм разбрала какво се случва, но си нямах и най-малка идея какво ме чака в края на деня. Минах покрай същите съседи, които виждах всеки ден. Поздравих ги. Те ми отвърнаха...
Какво става с мен?...
С риск да стана параноичка си помислих, че и тук, в поздрава на познатите лица има нещо различно. ...