20 янв. 2011 г., 19:47

В такава нощ 

  Эссе » Личные
760 0 2
Безкрайна нощ, вървите си заплела
         от звезди изтлели.

Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада,
лумва от една искра.

Не стихва тихото страдание
по отнетия от мен копнеж -
не се завръща от изгнание
да смъмри мъртвия палеж.

Не спя. И може би не дишам.
Кой би познал в такава нощ
дали докато още пише,
в устните му не полагат грош.

© Цветелина Бояджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??