20.01.2011 г., 19:47 ч.

В такава нощ 

  Есета » Лични
802 0 2
Безкрайна нощ, вървите си заплела
         от звезди изтлели.

Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада,
лумва от една искра.

Не стихва тихото страдание
по отнетия от мен копнеж -
не се завръща от изгнание
да смъмри мъртвия палеж.

Не спя. И може би не дишам.
Кой би познал в такава нощ
дали докато още пише,
в устните му не полагат грош.

© Цветелина Бояджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??