Безкрайна нощ, вървите си заплела
от звезди изтлели.
Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада,
лумва от една искра.
Не стихва тихото страдание
по отнетия от мен копнеж -
не се завръща от изгнание
да смъмри мъртвия палеж.
Не спя. И може би не дишам.
Кой би познал в такава нощ
дали докато още пише,
в устните му не полагат грош.