20.01.2011 г., 19:47

В такава нощ

1.1K 0 2
Безкрайна нощ, вървите си заплела
         от звезди изтлели.

Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада,
лумва от една искра.

Не стихва тихото страдание
по отнетия от мен копнеж -
не се завръща от изгнание
да смъмри мъртвия палеж.

Не спя. И може би не дишам.
Кой би познал в такава нощ
дали докато още пише,
в устните му не полагат грош.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Бояджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...