Важен въпрос, който трябва да се реши на практика:

Можеш ли да бъдеш щастлив и самотен?

     Самотата е едно моментно състояние. Можеш да си с всички роднини и приятели и пак да се чувстваш самотен и не на място. Понякога се нуждаеш само от един човек, за да ти оправи настроението и да лепне усмивката на лицето ти. Когато този човек го няма или още си в процес на търсене, нещата не винаги са мрачни и безнадеждни.

     Истински самотен човек трудно се намира. Той трябва да е на самотен остров, без никаква жива душа наоколо. Дори тогава той не е нещастен, защото има надежда, че някога кораб ще мине и ще го отведе у дома. Той се заглежда в малките неща,които един доволен от всичко няма да забележи.

     След разрушаването на една връзка, в началото си съсипан и не намираш смисъл в съществуването на самия теб и любовта като едно цяло. След дълъг размисъл разбираш, че има още много за какво да живееш и светът не сее сринал, а си седи на същото място, както и преди. Преоткриваш радостта от живота и започваш да се забавляваш, както никога до сега. Сравняваш предишния си живот с този след раздялата и осъзнаваш, че нищо и никой няма да те спре или ограничава. Разбираш, че е по-добре да си сам, в смисъл без половинката до себе си. Чувстваш се много по-свободен, отколкото някога си усещал. Правиш всичко онова, което ти позволяват моралните ценности и малко извън тях. Докато един прекрасен ден не се запознаеш със следващия и така докато не намериш последния.

     Приятелите ти също могат да направят така, че да се чувстваш самотен. Например те не са се сетили да те викнат на някакво събиране. На теб ти е тъжно първите няколко минути, но после разбираш, че това е само един шанс за сплотяване и до опознаване на семейството. Когато си сред тях, ти е весело, но още мислиш защо не са те поканили. Казали са, че човек без приятели, дори и в най-оживения град, се чувства като в пустиня. Може да си сред много хора, но пак да се чувстваш самотен. Тогава се вглеждаш в необятните и пъстри съдби на заобикалящите те.

     Оглеждай се, защото можеш да пропуснеш много неща, както радостта от живота, така и любовта.