Вали, нали?
А там боли ли?
Копнежите на една дъждовна капка.
Коя беше тя?
Самотна?!.
Не - та тя е толкова еднаква. Все още чиста - като всички други,
забързана и поругана от хората с чадъри.
Онези суетни мрънкала, подпийнали, сънени, махмурлии и просяци... недоволни - както винаги.
Защо въобще Ви обяснявам, та аз съм като тях, като вас - толкова еднаква,
толкова жалка - като вас. Е, ние сме хора. На нас ни е простено да грешим, да молим за просшка онзи - Всевишния, който винаги прощава. Какво ни е на нас?!
Болят ни главите,
рошат ни се косите... настиваме, ...