141 години поклон

   Васил Левски е псевдонима на българския апостол Васил Иванов Кунчев, чието истинско име се знае от 1/3 от днешната младеж.

   Рано сутринта е. Отивам към цветната борса, за да купя цветя и да ги занеса на паметника на Левски. Не знам защо се учудвам, че съм едно от петте деца на борсата, които знаят какъв ден е днес.

   И какво като напиша в социалните мрежи "141 години, Апостоле. Поклон!" има ли смисъл? Убедена съм, че едва стотина тийнейджъра ще се докоснат до паметника и ще поставят цвете. Но наложително ли е да показваме колко го "уважаваме" само на днешния ден?!  Не може ли просто всеки път, в който минем покрай паметника му, да се сетим (тези, които знаем) какво е преживял, как се е жертвал за майка България? Днешните хора не се жертват достатъчно за собствената си плът и кръв, а очакваме да се жертват за родината! Как ще стане това?!

   Купих пет карамфила от едно момче на около двадесет години, след което следваше въпроса "рожден или имен ден имаш?" - бях потресена. Възмутих се до такава степен, че ми идваше да събера всички продавачи там и да им разкажа историята на Васил Иванов Кунчев отново. Сигурно ще ме упрекнете за това, че съм взела пет карамфила, а не четири или шест, но четен брой се взима за умрял човек, а Апостола ще живее вечно в нашите сърца.

    Преди няколко дена се натъкнах на част  от разговор между агата и Васил Левски. Там агата казва на Левски, че му е пратил само три заптиета, за да може неговите апапи да им скочат и да го освободят, но те не са го направили. Като за финал агата казва:"ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш". Тези думи ме издразниха, защото може и да са литературна измислица, но като се замислих, наистина е така. Той се е борил и се е опитвал да осигури най-доброто за родината, а ние му се "отблагодаряваме" като не му поднасяме дори едно "Благодаря, Апостоле".

   Вече съм в училище и всички ме гледат странно, защото имам сенки под очите, но никой не подозира, че съм избрала именно сенките пред чувството за гузност. Ако не бях отишла на паметника сутринта, нямаше да ги имам тези сенки, но щеше да ми е гузно дълго време след днешния ден.

   С всички тези думи искам да кажа, че трябва да си спомняме тези, които са се жертвали за нас, за нашите предци, нашата родина и нашето бъдеще.Нека днес - на 19.02 всеки поднесе дори по едно "благодаря" и цвете, макар и откъснато от двора.

   Сега искам всички да се изправим и да кажем заедно "ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ !!"