Вечният копнеж за несъществуващото щастие…

Каква е тайната за пълното и непрестанно щастие, за което човек не спира да мисли и да се стреми, дали реално съществува?

В света на 21-ви век, често търсим щастието в нещо материално(коли, имоти, дрехи, пари...), а когато става дума за нематериалното... отново дори и то е криворазбрано!

Може би се питате защо ''несъществуващо щастие''? Отговора е прост – получаваме даден неудошевен предмет, като си мислим,че ще ни направи щастливи, в момента, в който е наша собственост моментално насочваме вниманието си към следващата материална цел, къде остава щастието в такъв случай?Няма го!!Ненаситното егоистично съзнание на човека никога не се задоволява. За голямо съжеление – нематериалното, и това което би трябвало да бъде истинско и емоционално, носещо хармония и обич в сърцето на човека, не се оценя, подминава се и се изтрива... може би именно тук се крие щастието... Колко ли наистина му трябва на човек да е щастлив? Здрави родители, верни приятели, подслон, легло, малко храна и зрънце любов?! Ако човек има тези неща, ако всеки Ден Божии е заобиколен с важните за него хора, има топло легло и топла храна в студената нощ... защо дори и тогава той не е щастлив, защо продължава да търси и иска вечно бягащото ''щастие''?

Колкото и егоистични и вечно недоволни да сме, винаги идва миг, в който връщаш времето назад и си казваш ''тогава имах...., тогава бях... щастлив/а''!

Помислете си отново? Дали реално бяхте щастливи тогава или както в момента не оценяте настоящето и това, което имате? Замислете се изобщо в живота ви имало ли е период, в който да сте си казвали ''Аз съм напълно щастлив човек''? Отговорът е – НЕ?! Познах нали?!

Докато връщаме лентите назад в миналото и кроим планове за бъдещето, докато се жалваме преди колко щастливи сме били и колко щастливи искаме да бъдем – ние никога няма да бъдем истински щастливи! Алчността и егоизма тотално са променили света ни, ежедневието ни, животите ни, отношенията ни... Разбира се, цели и амбиции винаги трябва да имаме, но не трябва да допускаме да ни правят нещастни, а напротив да бъдем щастливи, а след тяхното осъществяване - още по-щастливи!!!