2 окт. 2019 г., 07:44

Видимо до(во)лни 

  Эссе » Личные
827 1 2
1 мин за четене

Вместо да дишат във врата на управляващите и постоянно да им напомнят защо са там, журналистите позволиха властта да им диша във врата и постоянно да им напомня, че, ако много знаят, може и да не са там. Рано или късно, тази копулация ще превърне българите в популация, но ние сме над тези неща, щото не ни засягат лично. Милен Русков ще излезе прав, че българите се приспособяват към всичко, затова и всичко ги сполита. Е, смятам, че бихме се приспособили и към хубавото, но то, кой знае защо, все ни заобикаля - ще излезе, че сме изключение и от правилото за нас самите!
Въобще, ние сме изключителни!
Любовният акт между власт и медии трябва да престане! Засега, обаче, няма такива индикации, защото и двете страни са видимо доволни...поне ако се съди по доволното им пъшкане. И май на тези отдолу им е по-хубаво, защото не спират да ухажват и да се предлагат. Защото никой не е по-голям от хляба...освен хайвера, шампанското и вилата в Лозенец. Морският Лозенец, имам предвид, където временно да захвърляш острото си журналистическо перо и да се отдаваш на заслужена почивка.
Според старо народно поверие, ако хвърлиш дреха върху две преплетени змии, щом вдигнеш дрехата, ще намериш съкровище. В случая, хвърлиш ли дреха върху власто-медийната оплетка, съкровището ще е цели 111 сребърника! В небелязани монети. Ще стигнат за две- три медии, че и за един Иисус - все някой трябва да опрощава.

© Илиян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??