И в следващите няколко реда няма да има много смисъл. Но все пак Ви моля да ги прочетете. Не е казано, че навсякъде трябва да има смисъл и логика. Защото понякога и най-нелогичните и безмислени неща звучат, а даже и изглеждат по-логични от логичните. И по-смислени от безмислените. Животът е един цирк, в който всички имаме някакви роли. Дори и улиците са едни такива... циркови. А на мен всеки ден ми дават различни роли. Има дни, в които трябва да съм "втора цигулка". И даже забележете "трябва"! Дни, в които съм клоун. А на мен ми омръзна. Не искам да съм "втора цигулка, клоун" и пр. Аз искам да съм себе си. Навсякъде и винаги. И така ще бъде! Защото аз го казвам. А коя съм аз? Едно момиче. Като всички останали момичета на дванайсет години. А ако всяко едно дете направи така, че да е така, както то иска? То какво щеше да стане тогава? Вие кажете, аз се изчерпах...