Вие кажете
И в следващите няколко реда няма да има много смисъл. Но все пак Ви моля да ги прочетете. Не е казано, че навсякъде трябва да има смисъл и логика. Защото понякога и най-нелогичните и безмислени неща звучат, а даже и изглеждат по-логични от логичните. И по-смислени от безмислените. Животът е един цирк, в който всички имаме някакви роли. Дори и улиците са едни такива... циркови. А на мен всеки ден ми дават различни роли. Има дни, в които трябва да съм "втора цигулка". И даже забележете "трябва"! Дни, в които съм клоун. А на мен ми омръзна. Не искам да съм "втора цигулка, клоун" и пр. Аз искам да съм себе си. Навсякъде и винаги. И така ще бъде! Защото аз го казвам. А коя съм аз? Едно момиче. Като всички останали момичета на дванайсет години. А ако всяко едно дете направи така, че да е така, както то иска? То какво щеше да стане тогава? Вие кажете, аз се изчерпах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зоя Григорова Всички права запазени
