Виртуална лудост
Изкривена действителност.
Чувам гласа ти, измислен от мен, чрез думите... нежен, вълшебен,
понякога плах и недоверчив, но всъщност силен, пленителен...
Думи, думи... различни настроения...
Лъжи, или истини - без значение. Самотата без теб ме плаши.
Говори ми, говори - не спирай... Думите се забиват направо в главата ми,
чувствам сърцето си...
Как изглеждаш... дори не си спомням, но преобръщаш космоса в мен,
караш ме да треперя и да летя... държиш се с мен по начина, по който искам...
Точно това искам да чуя... точно това... не спирай... говори... само това търся...
Игра ли беше всичко между нас... обичах ли те...
Любов, виртуална любов, измислена от двама... приказка... забрави ме...
не ме забравяй...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Vaska Все права защищены