Всеки ден

                                                        "Всеки ден"

     Какво представлява един ден за човек? Какво може да се случи на света през този ден? Какви поражения може да нанесе или какви радости може да донесе? Какво представлява един ден за човек, за света, за Вселената?

     Всеки ден носи по нещо изненадващо, макар понякога то да ни се струва незначително и дори незабележимо. Може за нас да не е нещо ново или нетрадиционно, но в другия край на света близък за някого човек да се е преселил в Небесното царство, две сърца да сключват съюз като се обричат на вечна любов и загриженост, да се ражда един нов жител на планетата Земя, очакващ да поеме по незнайния маршрут на живота. Не зная какво се е случило на другия край на планетата, но зная, че точно определен миг е специален за някого - някой, който познаваме или никога през живота си не сме срещали. Знам само, че точно този момент носи в себе си такава сила, каквато никой друг освен съдбата не може да предизвика.

     Странно как нещата се променят. Как времето лети, без да усетиш. Как приятните моменти се изплъзват от ръцете ти, без да успееш да им се насладиш докрай, сякаш някой ги кара да отминават колкото е възможно по-бързо, само за да не те направят и една минута по-щастлив от това, което ти е отредено – сякаш не заслужаваш повече, не си достоен за още малко щастие. Странно как тежките моменти продължават цяла вечност – все едно си на Земята, само за да страдаш, за да не си способен на малко свеж и приятен живот, сякаш не си ги заслужил. И странно как всеки един от нас прави неща, които знае, че ще го наранят, но въпреки това си причинява тази болка – явно всяка личност на света е и поне малко мазохист в сърцето си.

     И в крайна сметка... Колко лошо може да е това да искаш да изпиташ колкото се може повече емоции през живота си или дори само през един ден от него? Колко лошо може да е това, да искаш да си човек, колкото може повече? Да изпиташ всички съществуващи емоционални състояния и дори тези, които още не са назовани? Не вярвам, че нещо толкова хубаво като това да си истински човек и да искаш да изпиташ всичко, включително и негативните емоции от съществуването си - като страх, гняв, обида - може да се нарече лошо. Не вярвам, че която и да било емоция може да се нарече лоша – тя просто съществува, а ти си човек, за да я изживееш.

     С всеки изминал ден се убеждавам все повече, че светът е странно място, а в съвкупност със съдбата и Бог, става непредсказуем, страховит, зловещ, болезнен, а понякога дори и хубав. И всичко това дължащо се само на един-единствен ден от краткия ни земен живот – живот, изпълнен с какви ли не емоционални цветове и багри на материалността.