Зои (Живка Иванова)
26 250
9 сент. 2007 г., 13:11

Всеки е виждал поне една такава жена. Нали?  

  Эссе
2526 0 13
2 мин за четене
Сигурно всеки от нас е виждал поне веднъж такава жена, със синини под очите и натежал от болка поглед. Най-често такива синини се получават при падане в банята или по стълбите на входа. А болката в погледа? Тя си стои там отдавна. Нали? Просто толкова често ни се случва да я виждаме, че вече се е превърнала в хронична и даже не ни прави впечатление. Съчувстваме, даваме съвети, ако случайно ни позволят да надникнем малко зад завесата, но после си тръгваме в нашия си свят. А те остават. С болката, срама и чувството за вина. И с поредната кошмарна вечер. И не виждат изход, защото обикновенно са сами.Защото, докато се стигне до побоищата, господинът умело се е постарал да отстрани всички близки от пътя си и тя да остане сама. Ама разбира се, родителите са злобни и само се месят, приятелките са пропаднали и ако излиза с тях, значи и тя е такава. И някак неусетно капана се затваря. Децата - трябва им семейство. Трябва им баща. Ами хората? Какво ще кажат хората? Разведена!? Ужас!!!А пари? Как се издържат деца без пари, с една заплата.Постепенно идва примирението.Болката става част от тях, заедно с вината, че причината е в тях. Вечерята не е сервирана навреме. Детето е паднало. Комшията я гледа влюбено, сигурно тя му се е усмихнала. Виновна! Хиляди са поводите, нима можеш да избегнеш такива неща.Толкова често той повтаря: "Ти си нищожество, толкова си глупава, нищо не можеш да свършиш като хората, не ставаш за секс - схваната си като дърво". Толкова често, как да не повярваш и да не се обвиняваш?
А колко лесно изглежда отстрани. Толкова просто. Казваш "Край!" и си тръгваш. И трябва да бъде така. Но обикновенно не това се случва. Такива жени се нуждаят от помощ, те трябва да разберат, че не те са виновни. Той е лошият. Трябва да им се помогне да повярват в себе си. Че са страхотни хора, просто не са попаднали на подходящия човек. Да потърсят помощ и да имат силата да признаят, че са малтретирани, а не да се срамуват заради болката, която преживяват. Може би това е първата и най-важна крачка към новия и по-добър живот. Може би всеки от нас може да направи по нещо, за да помогне? Може би по-често трябва да се оглеждаме около себе си? Всеки е виждал поне една такава жена. Нали?

Провокира ме стиха на edna_jena: "Калъбълък у комшиите". Замислих се. Стана ми
много тъжно. И гневно.

© Живка Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички
  • Това е моят коментар под твоето произведение:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=66922
    Поздравявам те!
  • Есето ви е страхотно.
    Срещнала съм такива момичета,които са били малтретирани, дори да не са били виновни за нищо.
    Това е кофти робота,но ако те нямат сили да кажат край на това, никой неможе да им помогне.

  • Виждала съм и друго. Той пазарува и готви, тя само мърмори, че той е простак и докато сготви триста съдове изпоцапва. А тя милата, свестна жена мие след него като луда. Тъпанар, а другите мъже готвят чистичко. И е прост и е забравил да купи захар. А тя се мъчи с него, защо ли? - И си задръстен бе, защо слагаш толкова сол!!! И той й шибне накрая един и тя тича по комшии да се оплаква с какъв простак живее и хората я съжаляват. Народната мъдрост гласи: Когато двама души се карат и двамата са виновни! А моята малка мъдрост насадена ми от татко е, че родителите ми не са ме създали и отгледали, за да ме бие някой друг!!! Зои, видя ли как ме замисли!!!
  • Не казвам, че това го няма и че всички мъже сме ангели. Напротив, има го. Но не винаги и не навсякъде. Светът е шарен. И всичко има в него. Една жена също може да е подла и коварна и да откъсне нечия глава от кръста. Просто оръжията са различни. Това хората сме като писани яйца. Писани сме за самите себе си и се гледаме и си казваме отстрани "Я, колко съм убаво!" А в същото време все чукаме останалите яйца и все се стараем да им счупим хубавото. А толкова ли е трудно просто да останем хора...
  • много затрогващо.поздравления.друго нищо не мога да кажа
  • Да, ужасно е. Още по-малко, че съм била свидетел на такива изпълнения и повярвайте не е нито лесно, нито добра основа за добър начин на живот. Сега сме сами с майка ми и сме си много добре, надявам се да й помагам и всичко да върви нормално занапред. Поздрав!
  • Да и ми е било много тъжно.
  • "Не прави непоискано добро" Това е много, много мъдра мисъл.Вярно е.Не можеш да помогнеш на някой преди сам да е "Узрял" за тази помощ.

    Трябва да намери сили, но това понякога се оказва много трудно.

    Благодаря на всички които се включиха!!!
  • Съгласна съм.Хиляди жени стават жертва на насилие,защото се страхуват да не бъдат отритнати от обществото,материалната база също е от значение.Като цяло мисля,че мъжът няма право да демонстрира по такъв долен начин физическото си превъзходство...И изобщо женатавсе пак остава недоприета.
    Но проблемът тук е,че жеената трябва да намери сила в себе си да скъса с този начин на живот и да каже край...Именно так ще се превърне в по-силния!
  • За да се помогне на някого, първо той (тя) трябва да го поиска... Многопосочни са причините, които тласкат всеки към ужасяващ избор понякога... Размислих се... Имам си моите проблясъци и се старая да си ги спазвам. Ето един от тях:

    Радикално...
    /интерпретация на тибетския закон: “Не прави непоискано добро.”/
    Изрязвам онази част от себе си, която желае добро, но сътворява зло... Упражнявам се в умение да чакам. До поискване...

    (наистина насила не можеш да помогнеш...)


  • Благодаря за коментара Да, наистина е трудно да помогнеш.Може би понякога е и невъзможно.Но си струва да опиташ.Въпреки риска да излезеш виновен после.Някога имах приятелка, която беше в такова положение.И плюс този ад имаше и свекърва, която още повече подклаждаше огъня!Не можах да и помогна.Тя нямаше никой зад гърба си.Самочувствието и беше под всякакви допустими граници.И просто си търпеше побоищата и униженията.Не съм я виждала скоро, но най- вероятно нещата не са се променили.Между другото той не пиеше.Просто си беше такъв.Смяташе я за глупава и когато според него не постъпваше както е "умно" т.е както той иска обикновенно следваше бой.Ужасно е, но все още се случват такива неща.
  • Да, виждала съм, неведнъж. Попадала съм в епицентъра на големи "калабалъци". Но когато протегнеш ръка за помощ, помагаш само за момента. На другия ден пак е същото. И после ти си виновната.
    На човек насила можеш да му вземеш, но насила не можеш да му дадеш.
    И си мислиш - дали липсата на самоуважение не е личен избор?
Предложения
: ??:??