Всеки е виждал поне една такава жена. Нали?
2 min reading
Сигурно всеки от нас е виждал поне веднъж такава жена, със синини под очите и натежал от болка поглед. Най-често такива синини се получават при падане в банята или по стълбите на входа. А болката в погледа? Тя си стои там отдавна. Нали? Просто толкова често ни се случва да я виждаме, че вече се е превърнала в хронична и даже не ни прави впечатление. Съчувстваме, даваме съвети, ако случайно ни позволят да надникнем малко зад завесата, но после си тръгваме в нашия си свят. А те остават. С болката, срама и чувството за вина. И с поредната кошмарна вечер. И не виждат изход, защото обикновенно са сами.Защото, докато се стигне до побоищата, господинът умело се е постарал да отстрани всички близки от пътя си и тя да остане сама. Ама разбира се, родителите са злобни и само се месят, приятелките са пропаднали и ако излиза с тях, значи и тя е такава. И някак неусетно капана се затваря. Децата - трябва им семейство. Трябва им баща. Ами хората? Какво ще кажат хората? Разведена!? Ужас!!!А пари? Как се издържат деца без пари, с една заплата.Постепенно идва примирението.Болката става част от тях, заедно с вината, че причината е в тях. Вечерята не е сервирана навреме. Детето е паднало. Комшията я гледа влюбено, сигурно тя му се е усмихнала. Виновна! Хиляди са поводите, нима можеш да избегнеш такива неща.Толкова често той повтаря: "Ти си нищожество, толкова си глупава, нищо не можеш да свършиш като хората, не ставаш за секс - схваната си като дърво". Толкова често, как да не повярваш и да не се обвиняваш?
А колко лесно изглежда отстрани. Толкова просто. Казваш "Край!" и си тръгваш. И трябва да бъде така. Но обикновенно не това се случва. Такива жени се нуждаят от помощ, те трябва да разберат, че не те са виновни. Той е лошият. Трябва да им се помогне да повярват в себе си. Че са страхотни хора, просто не са попаднали на подходящия човек. Да потърсят помощ и да имат силата да признаят, че са малтретирани, а не да се срамуват заради болката, която преживяват. Може би това е първата и най-важна крачка към новия и по-добър живот. Може би всеки от нас може да направи по нещо, за да помогне? Може би по-често трябва да се оглеждаме около себе си? Всеки е виждал поне една такава жена. Нали?
Провокира ме стиха на edna_jena: "Калъбълък у комшиите". Замислих се. Стана ми
много тъжно. И гневно.
А колко лесно изглежда отстрани. Толкова просто. Казваш "Край!" и си тръгваш. И трябва да бъде така. Но обикновенно не това се случва. Такива жени се нуждаят от помощ, те трябва да разберат, че не те са виновни. Той е лошият. Трябва да им се помогне да повярват в себе си. Че са страхотни хора, просто не са попаднали на подходящия човек. Да потърсят помощ и да имат силата да признаят, че са малтретирани, а не да се срамуват заради болката, която преживяват. Може би това е първата и най-важна крачка към новия и по-добър живот. Може би всеки от нас може да направи по нещо, за да помогне? Може би по-често трябва да се оглеждаме около себе си? Всеки е виждал поне една такава жена. Нали?
Провокира ме стиха на edna_jena: "Калъбълък у комшиите". Замислих се. Стана ми
много тъжно. И гневно.
© Живка Иванова All rights reserved.
