всичко което имам
Стоя и се чудя за какво да пиша... Нима ми е останало нещо... Любовта ми омръзна, приятелите ми доскучаха... Май само със самотата се разбираме вече... Тя ми разказва безбройните си истории, а аз я слушам и потъвам в море от болка и страдание...
Разказа ми за нея и него... Колко много се обичали и колко чиста била любовта им... Разказа ми за погледите им, за страстта, която с всеки изминал ден ставала по-силна и по-неутихваща, разказа ми за всички онези хубави неща, които повечето от нас са забравили... Разказа ми за теб и мен...
По бузата ми се стича сълза, пари нежното ми лице и протягам да я изтрия с ръка, но след нея още една и още една... А аз нямам вече сили... Мога единствено да обичам - на това съм способна... Може би за теб е нищо, но за мен е всичко... Любовта е моя живот - моля те не ми я отнемай, остави ми поне нея... Аз ще я пазя за теб... За нашите мигове и мечти...Насаме със самотата, ще я карам да ми разказва отново и отново нашата история... Само ме остави да те обичам - нищо повече не искам от теб, бъди щастлив и ме остави... Но, не, не, не се обръщай! Ти реши така! Не се обръщай, защото, видя ли очите ти, от които и преди съм виждала само безразличие, тя ще умре! Любовта в мен, и с нея всичко хубаво... Но ето - ти отново се връщаш - уж като за последно - подаваш ми ръка и ме викаш при теб... Липсвам ли ти? Недей... Аз не съм онова момиче... Толкова наивно и глупаво... Аз съм друга, а споменът за теб е всичко, което имам и което се опитвам да запазя в нараненото си сърце... Защото само така се чувствам жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сабина Савова Все права защищены
