14 сент. 2007 г., 19:52

Всичко свърши... 

  Эссе
1729 2 2

Всичко свърши... Остави ме... каза ми, че няма смисъл от връзката ни... че не искаш вече да си с мен... Колко са лесни за теб нещата... просто ме отписваш и продължаваш напред с високо вдигната глава... а аз... отново паднах толкова ниско да ти се моля... да плача... но не мога... не мога да те върна... не мога да разтопя сърцето ти... Ти никога не си вярвал в мен... в това между нас... затова ти е толкова лесно да захвърлиш всичко... Но за мен нещата не са толкова прости... Ти си единственият човек, с който съм била толкова близка... Обичам те... Слушам нашата песен... а моментите с теб минават като на филмова лента пред очите ми... Болката ме задушава... Не мога да я понеса... Не мога да повярвам... че те губя... ГУБЯ ТЕ!!! Губя теб... ти, който върна любовта в сърцето ми... Винаги съм си мислила, че с теб ще е по-различно... Но ти си като другите... дори по-жесток... Убиваш ме... болката ме убива... Не съм готова да те пусна... Не знам как ще намеря сили да продължа напред... без теб... Обичам те...

© Марина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ми,благодаря ти за мнениетооценявам готова са си моите чувства и дали това,което съм написала е стойностно,не ме вълнува особено-просто съм си изляла душата.трябва ли да съжалявам,че не ти е по вкуса???
  • Това са твоите чувства, но есето е жанр за силни и стойностни неща!
    Не за това!
    От мен 2 или 3 направо не знам!
    Очаквам 2 и от теб!
    За наказание за мнението!
Предложения
: ??:??