14.09.2007 г., 19:52

Всичко свърши...

2K 2 2

Всичко свърши... Остави ме... каза ми, че няма смисъл от връзката ни... че не искаш вече да си с мен... Колко са лесни за теб нещата... просто ме отписваш и продължаваш напред с високо вдигната глава... а аз... отново паднах толкова ниско да ти се моля... да плача... но не мога... не мога да те върна... не мога да разтопя сърцето ти... Ти никога не си вярвал в мен... в това между нас... затова ти е толкова лесно да захвърлиш всичко... Но за мен нещата не са толкова прости... Ти си единственият човек, с който съм била толкова близка... Обичам те... Слушам нашата песен... а моментите с теб минават като на филмова лента пред очите ми... Болката ме задушава... Не мога да я понеса... Не мога да повярвам... че те губя... ГУБЯ ТЕ!!! Губя теб... ти, който върна любовта в сърцето ми... Винаги съм си мислила, че с теб ще е по-различно... Но ти си като другите... дори по-жесток... Убиваш ме... болката ме убива... Не съм готова да те пусна... Не знам как ще намеря сили да продължа напред... без теб... Обичам те...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ми,благодаря ти за мнениетооценявам готова са си моите чувства и дали това,което съм написала е стойностно,не ме вълнува особено-просто съм си изляла душата.трябва ли да съжалявам,че не ти е по вкуса???
  • Това са твоите чувства, но есето е жанр за силни и стойностни неща!
    Не за това!
    От мен 2 или 3 направо не знам!
    Очаквам 2 и от теб!
    За наказание за мнението!

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...