След поредния тежък ден...
Колко хубаво е да притвориш очички
и да приведеш глава над меката възглавница.
Колко e прекрасно да се пренесеш във съня желан,
сред морските вълни и цветното ухание.
Макар и да не знаеш какво ще ти поднесе утрото,
ти очакваш с нетърпение този миг.
И все пак той е тъй кратък, че дори не усещаш кога преминава.
И ето, съмва се...
Отново обличаш одърпаните, проядени от молци дрехи.
Вземаш последния резен хляб, преглъщаики едва-едва,
събираш останалите трохички и за пореден път ги пъхаш в наскоро закърпения джоб, ...