25 dic 2006, 9:38

вяра

  Ensayos
1.9K 0 7
1 мин за четене
След поредния тежък ден...
Колко хубаво е да притвориш очички
и да приведеш глава над меката възглавница.
Колко e прекрасно да се пренесеш във съня желан,
сред морските вълни и цветното ухание.
Макар и да не знаеш какво ще ти поднесе утрото,
ти очакваш с нетърпение този миг.
И все пак той е тъй кратък, че дори не усещаш кога преминава.
И ето, съмва се...
Отново обличаш одърпаните, проядени от молци дрехи.
Вземаш последния резен хляб, преглъщаики едва-едва,
събираш останалите трохички и за пореден път ги пъхаш в наскоро закърпения джоб,
затваряйки вратат след себе си.
Тръгваш по познатия прашен път на живота, с приведена главичка,
в която търсят отговор безброй въпроси.
за теб отдавна светът е спрял своя бяг.
Но защо не празнуваш - днес се роди сина Божий?
Отправил си се към тайно и свято място,
да търсиш прошка, а дори не си съгрешил.
Ти си така невинно чист - ти си още дете.
Не трябва да изпитваш болка и тъга, а само детска радост.
Трябва да знаеш, че сред хилядите сърца в света,
все някъде има поне едно, което тупти само эа теб.
И независимо кой е отнел човешкото във теб и е почернил живота ти така,
не бива да си натъжен, не трябва да спираш да вярваш в магията на Коледа.
Вслушай се!
Притвори очи, пожелай си нещо силно,
эащото днес всяка мечта се сбъдва.
И не забравяй, че хиляди усмивки ще эасияят
и стотици очи ще заблестят,
за да озарят като светъл лъч деня ти окаян
и да ти поднесат най-големия дар -
Вярата в живота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уважаваш я,... като ти казват че си хубава!
  • глупости няма за какво да ти сърдя,аз съм от хората който уважават чуждото мнение
  • Не ми се сърди. Бъзикам се. Вярно е, че тук не е Троя. Но не ми стана много ясно кой е ТОЗИ, който не е съгрешил и защо мястото е "тайно", ако и да е дете...
    Иначе ти казвам искрено, че това, което си написала ми харесва. Втората шестица е от мен
  • Има доста силен емоционален заряд, поне според мен. Браво, поздрави!
  • По първото-красотата е до време и едвали едно име е определящо за нея,а защо точно Еси,едвали тук е мястото да го коментирам.
    И относно второто-ще оставя сам да си отговориш на това.Използваи фантазията си.

Selección del editor

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...