вяра
Колко хубаво е да притвориш очички
и да приведеш глава над меката възглавница.
Колко e прекрасно да се пренесеш във съня желан,
сред морските вълни и цветното ухание.
Макар и да не знаеш какво ще ти поднесе утрото,
ти очакваш с нетърпение този миг.
И все пак той е тъй кратък, че дори не усещаш кога преминава.
И ето, съмва се...
Отново обличаш одърпаните, проядени от молци дрехи.
Вземаш последния резен хляб, преглъщаики едва-едва,
събираш останалите трохички и за пореден път ги пъхаш в наскоро закърпения джоб,
затваряйки вратат след себе си.
Тръгваш по познатия прашен път на живота, с приведена главичка,
в която търсят отговор безброй въпроси.
за теб отдавна светът е спрял своя бяг.
Но защо не празнуваш - днес се роди сина Божий?
Отправил си се към тайно и свято място,
да търсиш прошка, а дори не си съгрешил.
Ти си така невинно чист - ти си още дете.
Не трябва да изпитваш болка и тъга, а само детска радост.
Трябва да знаеш, че сред хилядите сърца в света,
все някъде има поне едно, което тупти само эа теб.
И независимо кой е отнел човешкото във теб и е почернил живота ти така,
не бива да си натъжен, не трябва да спираш да вярваш в магията на Коледа.
Вслушай се!
Притвори очи, пожелай си нещо силно,
эащото днес всяка мечта се сбъдва.
И не забравяй, че хиляди усмивки ще эасияят
и стотици очи ще заблестят,
за да озарят като светъл лъч деня ти окаян
и да ти поднесат най-големия дар -
Вярата в живота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ЕЛЕНА Петрова Todos los derechos reservados
няма за какво да ти сърдя,аз съм от хората който уважават чуждото мнение