ВЯТЪР
Във Варна вятърът е нашето малко зло. Колкото приятен с топлината на парното и щастието да се сгушиш в хралупката си, толкова дразнещ със своите инфекции, всевъзможни зимни проблеми, с транспорта, леда и още други.
Първата вълна на хремите не ме отмина този път. Днес имам упражнение и ще отида, защото ми омръзна да стоя без въздух вкъщи.
В петък болницата е толкова приятно място - почти няма хора (особено болни). Лекарите са спокойни - някои са си тръгнали по - рано. Днес е приятно да стоиш там. Дворът те приканва за отдих. Вътре е топло повече от приятно. Парното работи заради изнежените си гости,
които поради болестта си имат различни нужди.
Влязохме в стаята на пациентката с колегата ми - Бранко който е от Македония и е много добър човек. Другите колеги са вече около леглото, скупчени, и свалят анамнеза. Въпроси и толкова (на кой ли му се учи в петък) - тишина. От незнание, от страх, от невъзможност. А тя е на 23. Бледо, русо, светлокожо същество, изядено от болката след опера ...