Човек може да просъществува, да изживее своя живот без много неща, но само не без хора, приятели. В този суетен свят дружбата е единственото нещо, което има най-важно значение в личния кратък човешки живот. Тя преобразява душевния ни мир. Прави ни по-издържливи на трудната житейска битка, по-мъдри и дори по-добри.
Хубаво е да живееш със съзнанието, че сред безброя има същество, на което можеш да се довериш, да се опеш в трудната минута. Ако залитнеш, има кои да те подкрепи, ако паднеш има една приятелска ръка , която е готожа да се протегне към тебе, ако заплачеш има кои да те утеши и още много "ако", поднасяни ни от самия живот като изневиделица. Този живот, за когото толкова много е писано и разисквано, този живот, който ни предстои , би бил празен и безмислен без любими хора, без чувството към приятеля-единственото, без което ние ще се задушим. Но колко е трудно да откриеш сред морето от хора човечността, а зад нея-приятелството, верността!
Моята представа за истинския приятел се слива с представата ми за човека изобщол Едва ли би съществувало приятелството, ако я нямаше човечността, човешкото начало във всеки от нас. Именно това ценя най-много у човека и у своите приятели. Ние ще бъдем кръгли нули без човечността в самите нас и около нас. Човешкото общество е един огромен организъм, чийто плът и кръв са отзивчивостта, добротата и всички други качества, присъщи на един човек.
Уважавам характерите, хората, които са наясно сами със себе си!
Всички ние имаме недостатъци, както всичко зелено. Недостатъци, които са се загнездили в мене, в тебе...
Недостатъци, с които едни се борят, а други не забелязват, а има и трети, които махват безралично с ръка:"Какво да се прави"? Но не е така !
Приятелят е приятел, когато вижда и своите и нашите недостатъци и намира сили да им се противопостави, стреми се да ги премахне. Приятелят държи както за своето, така и за нашето достойнство, но е безразличен към нашите мъки и радости. И това далече не е всичко...
Но най-добрият начин да имаме приятели, това е самите ние да бъдем такива. Тази мисъл не е моя, но я подкрепям напълно. Можеби наи-трудно е да бъдеш приятел!
Формулировката за истинския приятел никой с точност не е дал. Приятелството не се нуждае от превъзнасяне и празни суперлативи. То е земно и обикновено като всички необходими неща. Думите не са в състояние да опитат едно приятелство, да почувстват топлата приятелска ласка.
Единствено способно за това е нашето човешко сърце!
Всеки от нас има биография от хора, които са драснали по една штриха на нашите портрети, Ще дойдат други и те ще добавят по някое светло петно или сянка и портретът винаги ще бъде незавършен. И колко хубаво би било, ако всеки от тези хора носеше в гърдите си топло приятелско сърце, ако поне един от многото ни подаде ръка и каже:"Аз съм този, когото чакаш! Облегни се на рамото ми! Вярвай в мен!...
И нищо повече. Думите не винаги са нужни(понякога са дори излишни). Но каквито и да са думите, истинският приятел ще си остане човек земен, обикновен, когото може би ще търсим , ще намираме, и ще губим през целия си жизнен път!
© Ани Колева Все права защищены