4 июн. 2008 г., 21:46

За Бояна...

1.9K 0 2
1 мин за четене
 

Напоследък все за балове говорят... сълзи и смях съпровождат дванадесетокласниците.

 

Мислех си за нас... колко малко ни остава, докато станем дванайсти клас, а сякаш вчера бяхме първи.

Помниш ли тебеширите, кофата с водата и класната, дето казваше, че правим на облаци дъската...

Беше тъй отдавна, а сякаш беше вчера...

Как искам времето назад да върнем, а зная, че не можем и толкова боли.

Като бяхме малки искахме да растем, сега пораснахме и искаме да сме малки.

И на нас малко ни остава да станем дванайсти клас...

Балът, роклята и всичко е вълнуващо, нали?

И ние ще се смеем със сълзи на очи...

Накъде ли ще поемем?

Дали някъде пътищата ни отново ще се пресекат?

Ще се срещаме, ще си пишем, а и по телефона ще се чуваме.

Разбира се... но няма да е същото,

няма да е както преди.

Знам го и ти го знаеш...

Затова нека ние с тебе не пилеем времето, което ни остава...

Знаеш ли, сигурно знаеш, ти тъй добре вече ме познаваш...

Знаеш, сигурно знаеш как сълзите ми се стичат и колко ми е трудно да напиша това...

Обичам те, само искам да ти кажа, всичко друго сякаш е излишно...

и спомените... и тъжните, и веселите, ти всичките ги знаеш...

Благодаря ти, че си ми приятелка, ти си ми дар от Бога.

Ти си в сърцето ми,

ще си мисля за теб, макар да не ти се обаждам често...

Ще ми липсваш и сега ми липсваш...

 

Нямаме много време, отдалечаваме се, не по моя воля и по твоя не е...

Ще ми липсваш... много ще ми липсваш...

Сестричке...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морела Морт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Спомените останали от ученическите години на човек са няй-хубави. Първата учителка, първата слаба оценка,първата истиска любов- нещата, които не се забравят
  • Хубавичко е... Моите поздравления!

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...