vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
5 мар. 2016 г., 00:50  

За човека и мислите 

  Эссе
1446 3 25
2 мин за четене

 

    Това е илюзията на неживяното - да срещнеш някого, който малко прилича на теб, но когото чувстваш близък и с непринудения глас на възкръснало желание да се докоснеш отново до себе си. Когато пътят се скъсява от внезапно изникналите завои, да ти се струва, че си готов за полет и после да изпитваш негата стаена в отлитащо към залязващото слънце ято...
    Човекът е роден да живее сам под звездите, защото никакво общество не може да му върне угасналите звезди. Той е осъден цял живот да се мята като ранен звяр, да търси съчувствие у околните, да бъде жертва на стадото. И както агонизирайки, изгризаният от стъпките сняг почернява в прегръдките на времето, така чернеят, сякаш огромни кухини, изкълчените стави на душата и никога не могат да бъдат запълнени отново.
     Струва ми се, че всеки от нас скита по пътища, които го отдалечават от себе си, забравяйки стремежа да докаже скритата в него свръхиндивидуалност. И това скитане ни причинява повече болка от липсата на призвание, но същевременно то е най-сладката мъка - оголеният нерв на всеки живот, защото човешката душа е цигулка, на която свири провидението.
  

     Ние хората имаме право да живеем само чрез мислите. Вън от тях човек не съществува.

     Понякога мислите са безпомощно тихи и ми напомнят река, която уморено тече през равнини отнели на небето звездите. Тя бавно и безлично изминава отредения й път и все така мълчаливо, без вик, без протест, без страх, дори не иска да узнае каква сила я влачи натам, гдето нейната сива ивдивидуалност ще се влее в синия цвят на морето, за да потъне в забравата на общото...

     Понякога мислите са безмилостно студени и ми напомнят бездната на космоса. Оттам долитат гласовете и лицата на хората от миналото, като снопове безцветни лъчи, оглеждат се в очите, за да видят по-ясно своята празнота. Проникват в душата и метастазират там, като огромен тумор, който ги отразява, за да превърне бъдещите дни в птици, които с писък се търсят в мрака на вселената...

     Понякога мислите са плахи и нежни, и ми напомнят  тих и нечут от никого вятър, който прегръща порива на влюбен юноша, повярвал, че силата на чувството запълва празнотата от един неживян живот. Тогава ми става нереално и усещам нежността да слага ръка на очите ми и сладко да ме измъчва, докато разбера, че ще изчезне заедно с докосващите се, в последна прегръдка, цветове на залеза...

     Понякога мислите са внезапни и силни и ми напомнят властно и смазващо сиво небе. Те не пропускат през себе си закъснелите, след дълго пътуване, емоции. Издигат една огромна вълна, от чийто гръб се виждат бреговете на потънали континенти и възкресяват легендите от миналото. Тогава те узаконяват желанието да останеш сам и го превръщат в лабиринт, в който са осъдени да скитат чувствата, без да намерят пътя към разума...

     Понякога мислите са кратки и светли. Прорязват съзнанието, като изсечени от вихрите светкавици и ми напомнят само безпомощността на човека да се издигне до стихиите, които са ги родили...

     И все по-кратки стават срещите с мислите.

     Понякога ми се струва, че не мислите изоставят човека, а той ги напуска, понеже му липсва тяхната красота, която променя живота. Защото човекът не обича промяната.

     Птиците всяка пролет се завръщат от юг. Мислите оставят изведнъж младостта и потеглят на север...
 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И не оспоривай..." /Ал. Пушкин, "Я памятник себе воздвиг нерукотворный..."/
  • А другите, освен долуизброените от Вас "главни и трудно достижими образци на поетичното творчество на Ботев" са творби слаби и незначителни за величия с 40 г. стаж върху белия лист. Признавам Ви го - оня поетичен трик с вибрирането от предната Ви творба, хвърлил в любовни мечти и трепети определена част от поетесите в "Откровения" и направил Ви техен идол надали щеше да дойде в главата на посредствения,според Вас, Ботев дето кратуната му родила само "Прощавай, Венето, ама Родината обичам повече" и отишъл да го гръмнат. Къде ти! Абсурд! И как поетично го казвате - "На вкус и цвет ..." ,Добре, че мога да си го преведа. Иначе кво щях да прАА? Ами, който не може?
    Сега сериозно - Защо изтриваш коментари? Комплексиран ли си? Защо се мазниш в коментарите си по женски? Да не си от другия бряг? Кажи си! Ако е така си вземам думите назад - толерантен съм към обратните. Пази, Боже! То сега всякакви се навъдиха и все умни, като тебе! Срещат се се с мислите си по кръстовищата... понякога след 40г
  • "На вкус и цвет товарищей нет". Това есе е по същество импресия, която писах преди 40 години. То е по-скоро емоционално експресивно, отколкото ментално проникновено. Не е връх в генералните ми търсения на континента на Истината. А Ботев съм го чел предостатъчно. Един гениален поет. Главните и трудно достижими образци на поетичното му творчество са: "Борба", "Обесването на Васил Левски", "Моята молитва", "Хаджи Димитър", "Елегия".
  • vega666, няма защо да ми благодарите за отделеното от мен време за внимателното прочитане и препрочитане на гореизложената Ваша творба, защото не ми се спеше, беше ми приятно и забавно. Мога да и направя "проникновен и прецизен коментар", но се притеснявам, че това няма да Ви се хареса и може да Ви огорча.
    Освен с факта, че съм отделил време, за да прочета "скромния" Ви текст мога да Ви зарадвам и с новината, че няма да Ви поставя звездата, която съм Ви отредил и която, Вие безусловно заслужавате защото не искам да се приобщя към групата зли хора с никове: Стефан Балди, Сотир Михайлов и Панайот Панайотов, които в продължение на месеци са Ви подлагали на голямо преследване и са Ви тероризирали с анонимно и серийно писане на най-ниски оценки, нещо, което разбирам, но не поощрявам.
    Споделих открито онова, което мислех.
    Както се казва - нищо лично, просто творбата Ви не ми хареса.
    Нека идната седмица Ви зарежда с оптимизъм и поетично вдъхновение!
    Апропо, четете ли Ботев?
  • Благодаря ти, Калиа! Трогнат съм, че хареса този текст. Нека неделният ден те зарежда с оптимизъм и поетично вдъхновение!
  • Благодаря ти за вниманието, Анастасия! Трогнат съм.
  • Валери, имам една молба към теб. Отдавна се каня да ти я отправя, но вече чашата преля. Не ме коментирай повече, нито ме оценявай. Ще постъпвам и аз аналогично спрямо твоите текстове. Поемам този ангажимент. Оттук насетне всеки твой коментар ще бъде изтриван от мен, дори и да е максимално позитивен. Не обичам двойните играчи. Както се казва - нищо лично! Приятна вечер!
    П.П. И не се опитвай да въвличаш Лимеруна в интригите си. Не вярвам да ти се върже повече.
  • Благодаря ви за това, че прочетохте, коментирахте позитивно и оценихте скромния ми текст: Георги, Цеца, Ирен 5, Исмаил, Ана! Приятна съботна вечер и неделен ден!

    Рени, не се притеснявай. Всичко е наред. Благодаря, че намина!

    Благодаря за хубавото пожелание, Недка! Нека се сбъдва и за Вас!
  • Валери, какво е делото, ако не проява на мисълта?
  • ...човешката душа е цигулка, на която свири провидението- прекрасно!
  • Нони, Рени, грешката е поправима- гласувате още веднъж и се зачита последната оценка! Не че това е важно за творец като Мисана, но да не му се разваля успеха!
  • Харесах есето. Така е, живеем само чрез мислите си. От тях се определя и битието ни. Битието пък определя мислите ни.
  • Мислите ни спохождат при всяка ситуация. Ние живеем, мислейки на глас, ала най-често оставаме с мислите си... Дали, заради това да не обидим някой или за да не изживеем бурно някаква емоция, съобразно годините си.
    Мислите ни са радостни, тъжни, щури понякога, та нали затова сме хора и имаме тази привилегия!
    Есето е страхотно! Въздейства силно! Емоционално е, а в същото време вглъбява и ... има някакво зареждащо и релаксиращо въздействие.
    Усмихнат и весел да е денят ти, Мисана!
  • Мисана, след като прочетох коментарите между теб и Недка, се притесних, че и аз мислейки,че оценявам с максимално висока оценка ...май съм сторила обратното, известно време не влизах в сайта и когато го направих той вече беше различен......съжалявам! Поздрав, Младене!
  • Благодаря Ви, че изяснихте ситуацията. Вината е моя, че не допуснах подобна възможност и най-искрено Ви поднасям своите извинения, Недка! Вие сте отскоро в сайта и вероятно не знаете, че бях подложен на голямо преследване от група хора. Трима от тях с никове: Стефан Балди, Сотир Михайлов и Панайот Панайотов, в продължение на месеци ме тероризираха с анонимно и серийно писане на най-ниски оценки. Тогава не бях автор плюс и нямаше начин да узная кой систематично извършва подобна подлост. Но впоследствие научих. Затова съм свръхчувствителен към темата анонимно писане на ниски оценки. Не се притеснявайте повече. Всичко е наред. Имайте много хубави събота и неделя!
  • Благодаря Ви, че изяснихте ситуацията. Вината е моя, че не допуснах подобна възможност и най-искрено Ви поднасям своите извинения, Недка! Вие сте отскоро в сайта и вероятно не знаете, че бях подложен на голямо преследване от група хора. Трима от тях с никове: Стефан Балди, Сотир Михайлов и Панайот Панайотов, в продължение на месеци ме тероризираха с анонимно и серийно писане на най-ниски оценки. Тогава не бях автор плюс и нямаше начин да узная кой систематично извършва подобна подлост. Но впоследствие научих. Затова съм свръхчувствителен към темата анонимно писане на ниски оценки. Не се притеснявайте повече. Всичко е наред. Имайте много хубави събота и неделя!
  • Правя извънреден коментар по повод някоя си г-жа /г-ца/ Недка Ананиева с ник Нони, регистрирана преди 14 дни:

    https://otkrovenia.com/bg/profile/noni-1,

    която ми е написала подмолно оценка 1. Правилата на сайтовете, в частност и на този,
    Ви дават разбира се това право - да пишете немотивирано всякакви оценки. За щастие съм автор плюс и не може да се възползвате от пълно задкулисие. Вероятно не сте подозирали за това обстоятелство, поради недостатъчна информираност. Е сега вече го знаете! Пожелавам Ви бъдещето да Ви носи приятни емоции!
  • Правя извънреден коментар по повод някоя си г-жа /г-ца/ Недка Ананиева с ник Нони, регистрирана преди 14 дни:

    https://otkrovenia.com/bg/profile/noni-1

    която ми е написала подмолно оценка 1. Правилата на сайтовете, в частност и на този,
    Ви дават разбира се това право - да пишете немотивирано всякакви оценки. За щастие съм автор плюс и не може да се възползвате от пълно задкулисие. Вероятно не сте подозирали за това обстоятелство, поради недостатъчна информираност. Е сега вече го знаете!
  • Благодаря ти за високата оценка, както и за чудесния коментар, Лимеруна! Радвам се, че споделяш открито онова, което мислиш и то по един красив, присъщ за младостта ти начин. Желая ти много хубави събота и неделя!
  • Това есе ме изненада приятно. Обгръща с особена мекота... Иска ни се да задържим всичко, иска ни се да задържим миговете. Красиво е... "с непринудения глас на възкръснало желание да се докоснеш отново до себе си". " Ние хората имаме право да живеем само чрез мислите". Искаме да оцелеем, но какво сме ние? Очаквам всяка твоя публикация с изострена надежда, Мисана Гледната ти точка за света дава шанс за изключително пътуване...
  • Благодаря ти, Марина, че ме удостои с вниманието си! Трогнат съм от хубавия ти коментар и ти пожелавам светли празнични дни!
  • Благодаря ти, Марина, че ме удостои с вниманието си! Трогнат съм от хубавия ти коментар и ти пожелавам светли празнични дни!
  • Много силни - "Понякога"...
    "Струва ми се, че всеки от нас скита по пътища, които го отдалечават от себе си, забравяйки стремежа да докаже скритата в него свръхиндивидуалност. И това скитане ни причинява повече болка от липсата на призвание, но същевременно то е най-сладката мъка - оголеният нерв на всеки живот, защото човешката душа е цигулка, на която свири провидението."
  • Благодаря, Елица, за този проникновен и прецизен коментар! Зарадва ме, дори и факта, че отдели време, за да прочетеш скромния ми текст. Много точно си ме разбрала, а това означава, че поне донякъде съм съумял да се изразя достатъчно ясно. Желая на теб и семеството весел уикенд и нека птицата на вдъхновението продължава да каца на рамото ти.
  • Мисленето е присъщо на всеки нормален човек - от невежия до най-ерудирания интелектуалец. Обосновава се предимно от начина на живот и от диапазона на придобитите знания. С възрастта човек натрупва опит, емоциите улягат и мисленето му става по-задълбочено - може да се докосне и до мъдростта...
    Но в есето си, Мисана, ти поставяш темата на философска основа и аз ще се връщам към твоите разсъждения, защото ме заинтригуваха с уникалността си...
    Поздрави и радостни мисли в празничните дни!
Предложения
: ??:??