За да те забравя

                      Макар всичко, е хубаво да бъдеш притиснат в прегръдките на някой, дори и в този миг да мисля за друг, който ме ранява без да забелязва обичта ми, пак оставам в прегръдките на друг и ще се отдам до край. Макар че обичам друг, толкова близко до мен, но в същото време толкова далечен, не мога да избягам от мислите си за него, пак ще остана без дъх, с разочарование в прегръдките на друг, докато мисля за него и осъзнавам как искам да го забравя, да го заменя, за да не гледам повече по този начин луната нощем, за да мога да заспя спокойно, но не мога да се отдам на това, което ми напомня все повече за теб. Притисната между прегръдките и въздишките на друг, мога да смятам само теб за идеален и да намирам само теб в чуждите за мен погледи. И дори и да се усмихвам и да ми липсват прегръдките, това е защото съм слаба. Знам как цялата треперя, когато гледам друг и против волята си се опитвам да те забравя, но никога не успявам и думата „сбогом” не ще успее лесно да се изпише по лицето ми, да се види изговорено по устните ми, готови да сгреят твоите, да се приеме от сърцето ми, да се усети с ръцете ми, да се изкаже пред луната и да се покаже чрез сълзите ми. И до последната капчица кръв след раздялата ни, ще помня лицето ти и ще обожавам смеха ти, до последно ще плача и сълзите ми ще ме свързват с теб и с онези прегръдки, които сега ми се иска да ги нямаше... ЗА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!