22 июл. 2007 г., 00:24
1 мин за четене
Замислял ли си се някога дали в труден момент ще имаш рамо, на което да се опреш? Ще има ли някой, който да ти подаде ръка, която щом докоснеш, да ти вдъхне така жадуваната сигурност и спокойствие? Малко са хората, усетили това чувство на доверие, стоящ срещу тях. Тези, който са го почувствали, могат да нарекат себе си истински щастливци. Себеотдаването и привързаността, която изпитват тези хора, се нарича приятелство. Отхвърлено и хулено от едни и превъзнасяно и боготворено от други, чувство. Ние, който сме имали щастието да го усетим, знаем, че го има. Силата, която е в състояние да ти даде дори един минимален жест, е неописуема и необяснима, факт е обаче, че я има. За какво по-красиво и стойностно чувство от това си струва да живеем? Истината за това в какво намираме смисъл, не се крие нито в заобикалящата ни реалност, нито дори в действията на близките ни - тя е вътре в нас. Надеждата, която е наш спътник във всичките ни мисли и действия ни крепи в борбата с неправдите. Умението да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация