За какво сме слепи днес?
/есе/
...Далеч съм от мисълта да разяснявам буквалния и преносен смисъл на думата "сляп". По простата причина, че това се разбира от само себе си... Занимавайки се с човешката душевност, едва ли бихме се сблъскали с проблеми от есетеството на физическите недъзи. Защото мисълта, съзнанието, душата (наречете го както искате), макар и дъбоко скрити под материалната обвивка, съставляват единна "субстанция", която "действа", разсъждава, възприема, впечатлява се, научава, усеща... Тя е извечна и постоянна, независеща от време и пространство. Именно тя тласка човека към преодоляване на телесното (било то страст или недъг), към себепознание и себеусъвършенстване.
От тази гледна точка човекът в днешно време е доста "извисен". А дали?...
За какво сме "слепи" днес!? За съдбата на децата измиращи от глад в Африка или за корупцията в държавата, която медиите не спират да раздухват? За това, че в България качествена музика вече почти не се създава, а очите ни се замазват от поредния комерсиален хит или за това,че вишисти карат таксита?... За болката, която сме причинили на някой близък в момент на ярост,макар и неволно с дума или жест? Или може би за пандемията от птичи грип, която тегне като облак над иначе ясното ни забързано синьо-сиво ежедневие?
Философията ни дава една проста логика: за нещо може да се каже, че съществува, само ако Човекът, мислещият, му придаде Смисъла да бъде това, което е. В "матрицата" вазата, която ще счупиш с обръщането си, се появава ня това място, само защото си "мислил" за нея, защото именно съзнанието я е определило да бъде ваза със сини цветя и позлатени ръбчета- ваза, която ще бутнеш с ръка...
Ако човек се замисли, тази логика звучи доста правдоподобно. Тогава означава ли това, че ако забравим, ако затворим очите си, т.е. ослепеем за даден проблем, то той ще спре да съществува? Ами, да.
Често пъти в желанието си да се справим с проблемите, се стремим да заключим "вътрешната субстанция" далече от това, което би могло да я развълнува или смути. Самите ние доброволно избираме да сме "слепи" днес. Замислете се- колко често се сеща човек за въпросите по-горе? Всеки ден?- Едва ли. "Това е работа на отговорни лица"- успокоява се човек и отново се сгушва на топло в черупката си с палец в устата.
Разбира се, за един човек е непосилно да се нагърби с всички проблеми на света, но може би, ако всички отделяхме по малко от времето си за тях, те нямаше да са толкова много...
Днес човекът е достигнал "висини", непонятни за някогашния homo sapiens. Ако съселяните на дядо Йоцо от Вазовия разказ са "слепи" за красотата на Нова България, то в съвременното ни разнородно общество все ще се намерят песимисти и идеалисти. Но не мисля, че слепотата може да е характеристика на днешния човек. Засипван с информация, едва ли има област, в която той да не е запознат. Дори самият въпрос "За какво сме слепи днес?" звучи банално в общество, което не само прониква с погледа си навсякъде, но и е склонно да се вторачва в себе си и да се самоанализира.Отговорът на въпроса е прост- днес не сме "слепи" за нищо...или може би само за това,което пожелаем- един вид реакция на самозащита. Не смятам, че обществото ни е съвършено- както всяко друго и то има своите недъзи. Но поне по отношение на информираността няма спор: Смятам, че днес сме достигнали степента на развитие, която ни позволява да спрем и да се запитаме "За какво сме слепи днес?"- дори осмислянето на този въпрос не е малко. Да не говорим за това, че можем да стигнем и до отговора сами, при положение, че условието може да се превърне в тема за есе, написано за една вечер.
© Ия Все права защищены