Любов, ти си всичко, което имаме... Ти си онази, която не ни позволява да заспим, но точно в теб откриваме най-сладкия сън... Ти си онази, която гърчи сърцата ни от болка, но точно за тази болка копнеем ден и нощ...
Любов, ти си най-сладкото нещастие, което ни връхлита по стремглавия ни път към Нещото! Но ние с цената на всичко се стремим да те срещнем. Защото Нещото си ти, Любов! Без теб животът ни е непълен, а душите ни са част от Нищото. Любов... Любов!
Да погледнеш света през очите на любимия. Да посрещнеш утрото в неговите прегръдки. Да видиш светлината чрез блясъка на очите му. Да се радваш на живота през неговата усмивка. Да плачеш с неговите сълзи. Да живееш чрез ударите на неговото сърце... Да обичаш!
Това ли си ти, Любов?
Или си жертвена клада, на която рано или късно ще горят душите ни? Или си подвиг, достояние само на смелите, на онези, които са готови да бъдат твоя Агнец. Които не се страхуват от болката ти, които с радост ще носят Трънения ти венец. И няма да сведат глава ...